Тези дни софийските улици отново са огласени от скандиранията на протестиращи. Този път те далеч не са толкова много, както преди две години, когато хиляди хора се събираха всяка вечер в центъра на столицата срещу олигархичните зависимости в България. Две години по-късно отново се заговори за прокарване на олигархични интереси в съдебната система. А както се оказа и след "историческия" по думите на политиците компромис от четвъртък, най-едрите препъни камъни остават неразчистени.
Цената на компромиса е висока. Съпредседателят на Реформаторския блок (РБ) Радан Кънев неслучайно заговори за предсрочни избори в случай, че не беше постигнато разбирателство. Според един стар журналистически лаф, телеграфният стълб представлява добре редактиран бор. Нещо подобно се случи и с шумно прокламираната както у нас, така и в Брюксел съдебна реформа в България. От първоначалния й вид остана само грубото скеле. Най-важната промяна, явното гласуване на решенията във ВСС, падна жертва на "изумителния успех" на компромиса, постигнат в 12 без 5. Тайният вот се запазва, а с това и съмненията, че магистратите гласуват под диктат от вън. Основният смисъл на идеите за реформа е да се преформатира самият модел на управление на съдебната система, така че да се прекъснат действащите в нея зависимости. Те очевидно са "удар в десетката", ако се съди по яростната съпротива срещу тях. Така разочарованието от редакцията на реформата разбираемо е голямо. Едва ли промените в Конституцията ще намалят броя на хората, които не вярват в независимостта на съда. А те са над 90% от българите.
Но всъщност основният и най-остър препъни камък е от съвсем друго естество. Съдебната власт в България се държи в здрава хватка от елит, обособил се още в първите години след промените от 1989 г. Този елит е доволен от статуквото и не би позволил за нищо на света то да се промени. И това не е учудващо – съдебната система е най-закърнялата част от обществения живот в посткомунистическа България, която се демократизира най-бавно, защото 45 години просто не е съществувала. Поколения наред съдебните дела се решаваха от Партията. От десети ноември са минали едва 25 години – очевидно прекалено кратко време, за да се появи вътрешната потребност в съдебната система да се посегне на политически и икономически силните на деня. А точно това очаква Брюксел от правителството в София.
На 28 ноември в „България днес“ ви предлагаме анкета с българите в Лондон – какво мислят за политическия контекст в България, следят ли какво се случва и склонни ли са да гласуват отново на..
През нощта от запад бързо ще се заоблачи, най-късно над Източна България. В петък , над страната ще преобладава облачно време. Още преди обяд в Западна България ще започнат валежи от дъжд, в планините над 1600 m - от сняг. Вятърът ще се ориентира от..
"След днешното гласуване за председател на Народното събрание "Продължаваме промяната" поиска оставките на Даниел Лорер и Явор Божанков", написа на Фейсбук страницата си съпредседателят на партията Кирил Петков. Три гласа не достигнаха, за да бъде избран..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..