В момент на високо напрежение в ЕС около гръцката криза, президентът Росен Плевнелиев и външният министър Даниел Митов направиха официално посещение в Украйна. Български държавен глава не беше посещавал тази страна от 12 години насам и вероятно за прекъсване на продължителната пауза е имало сериозни причини. Разговорите оставиха впечатление, че основно предназначение на визитата е било София да засвидетелства още веднъж политическата си подкрепа за Украйна в споровете й с Русия.

Президентът Плевнелиев отиде в Киев в момент на драматични развития в газовия конфликт между Русия и Украйна.Дни преди визитата преговорите за газовите доставки между Украйна, Русия и ЕС не постигнаха резултат.Руската страна не се съгласи с исканата от Киев отстъпка от цената на газа, Украйна престана да купува руски газ, а „Газпром” обяви, че ще се откаже от транзита на газ през Украйна след 2019 г. и няма да го възстановява при никакви обстоятелства. Киев желае да продължи да транзитира руски газ за Европа, но може да получава такъв и по реверсивни връзки със Словакия, Унгария и Полша. Очаква се украинското правителство идната седмица да преговаряс Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и с МВФ, за финансова помощ за закупуване на необходимите количества газ, които да нагнети в подземните си хранилища за следващия есенно-зимен период.България не може да е безучастна към ставащото, защото през Украйна минава почти всичкото синьо гориво, което консумира. При създалата се ситуация в Киев президентът Плевнелиев декларира, че икономически много по-целесъобразно е да се ползват наличните и добре изградени газопреносни мрежи на Украйна и България, отколкото да се инвестират милиарди в нови проекти. И открито зае страната Украйна в спора, като коментира, че газът не е оръжие, а стока, която производителите трябва да транспортират и продават в Европа на пазарни цени и при спазване на договорите. За да не ставало пак така, че България да си плаща доставките на руски газ, а насред зима да се оказва без такива, както през 2008-2009 г., заради споровете на „Газпром” с Украйна. Президентът настоя още, че търговията с газ трябва да е съобразена с изискването на ЕС всяка държава да има три алтернативни доставчика и три алтернативни маршрута.

Визитата съвпадна и с момент на нови преговори в Минск в рамките на Контактната група за Украйна. Групата е съставена от представители на Киев, Москва, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и от проруски сепаратисти, които очакваха към Русия да се присъедини и източната част на Украйна, подобно на Крим. Насред новия кръг преговори по този болезнен въпрос, в Киев президентът Плевнелиев категорично повтори, че България подкрепя суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, не признава и няма да признае анексирането на Крим и Севастопол, и смята, че изходът от кризата в Донбас, Източна Украйна, минава през изпълнението на Минските споразумения. Така застана на страната на Киев и по този проблем.

Украинският президент Петро Порошенко обяви, че ще започне работа по изграждането на транспортен коридор, който да тръгне от Одеса, след което да се свърже с Румъния и България, а президентът Плевнелиев - че ще се работи за възстановяване на фериботната връзка между българското пристанище Варна и украинското пристанище Иличовск, Одеска област. И аргументира икономическата целесъобразност на проекта като даде за пример възстановената корабната линия между Бургас и Поти, която по думите му е превърнала България във втори по големина експортен пазар за Грузия.

Разговорите бяха съпроводени с обсъждания на положението на многохилядното българско малцинство в Украйна. Както обичайно, българската страна изрази благодарност за украинската политика спрямо етническите българи. Външният министър Даниел Митов изрази задоволство, че българският телевизионният канал „БНТ Свят” вече се излъчва в градовете Одеса и Измаил и изказа очакване скоро този канал да бъде достъпен и в други градове, като според него това е от изключително значение за историческото съхранение на българската общност там и за повишаване на нейната информираност за ЕС и НАТО, допринасяйки още по-активно за единението на Украйна и нейния европейски път. Интеграцията на Украйна в ЕС впрочем присъства по един или друг начин в практически всички разговори по време на президентската визита като тема, която силно обединява двете страни.