"Основната ни задача е да пазим селскостопанската продукция от градушки. Ракетните площадки в област Враца защитават територия от 170 хиляди хектара, продължава Йордан Йорданов. – Пораженията след нашата намеса са само 20-30 процента, а в най-добрия случай – няма никакви загуби. Всичко, обаче, зависи от времето и от студените фронтове, които проникват на територията на България. През горещите дни облакът се издига до 10 км, в преохладените слоеве температурите са много ниски и се появяват условия за образуване на градушка. И когато те са налице ние започваме да обработваме облака".

Въпреки разпространеното мнение, изстрелваните ракети всъщност не разбиват оформилата се в облака ледена маса. Ако градушката вече се е образувала, върху нея не може да се въздейства по никакъв начин, тя ще падне на земята. Принципът на работа на установките за предотвратяване на градушките е съвсем друг, той се нарича „конкуренция”:

"След изстрелването ракетата първоначално излита по зададена траектория и на определена височина (около 3 км) започва да разпръсква във вид на пушек сребърен йодид. Това е химическо вещество, кристалната решетка на което е много близка до решетката на леда. Като се залепи за решетката на сребърния йодид, капката вода моментално замръзва и около нея започват да се полепват и други такива капчици, образувайки градово зърно. Тоест, ние внасяме изкуствени ледчета и предотвратяваме образуването на големи зърна град".

По-просто казано: ако в облака има 1 милион ледени зърна колкото орех, сребърният йодид кара облака да образува 100 милиона дребни зрънца – вече колкото жито. При падането на земята някои от тях се стопяват, другите вече нямат тази тежест и енергия, с която да нанесат щети върху селскостопанската продукция. Те могат да скъсат или надупчат листа, но няма строшени или силно повредени растения, а това, всъщност, е и целта. Методът на конкуренцията е точно това – ние конкурираме естествените ледообразуващи ядра, които са в атмосферата, привнасяйки още милиарди нови ядра в облака, пояснява Йордан Йорданов.

Другата разпространена заблуда е, че градушка пада само в следобедните часове или рано привечер. Това не е така. Градушка може да се появи и рано сутрин, и през нощта, всичко зависи от капризите на времето. За съжаление, градушката е свръх краткосрочна прогноза: целият процес – от образуването на облака до падането на градушката – отнема само 7-10 минути, затова на специалистите се налага да работят в много кратки срокове. Специални доплерови броячи подават информация за процесите в облака и видовете капки в него на всеки три минути. Сложна система в контролния център определя координатите на облака и ги изпраща към съответната площадка, където обучени хора – ракетчици – зареждат ракетите в установката и ги изстрелват в облака. Те разполагат с по-малко от минута, за да изпълнят командите.

"Всичко зависи от информацията, която получаваме. Има различни команди, а ние ги изпълняваме. Нашата установка е с ръчно насочване, ракетите също се зареждат ръчно, разказва ракетчикът Николай Луковидже́нски. – Аз управлявам установката, а в центъра се подава информация под какъв ъгъл е, заредена ли е с ракети, колко изстрела съм направил".

Николай заедно с други свои колеги работи на една от най-старите площадки – в град Койнаре, тя е построена през 1971-а година. Но оборудването на нея е най-модерното. Установката, побираща шест ракети по 3,5 кг всяка, пултът за управление, комуникационният център и апаратурата се захранват от слънчев панел, който осигурява електричество дори през нощта. Разбира се, тази работа крие и много рискове: на ракетчиците се налага да работят когато всички останали хора са на сухо – в проливен дъжд, сред гръмотевици и мълнии. Те отговарят за склада, в който се съхраняват ракетите и за изправността и безопасността на цялото оборудване на площадката. И все пак:

"Работата е интересна, как да не е интересна! – казва с усмивка Николай. – Не всеки има шанса да стреля. Да наблюдава ракетата как лети. И удовлетворението, когато няма поражения".

Снимки: Десислава Иванова