1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за самоутвърждаване и еманципация. Образът й неведнъж разделя общественото мнение, полетът й руши преградите на условностите и предразсъдъците, мами я към неизвестни брегове.

Елисавета Багряна преживява няколко бурни епохи от българската история, покорява сърцата на милиони читатели не само в България, но в Словения, Полша, Чехия, Русия, Сърбия, Франция, Румъния, Италия, Швеция. Три пъти е номинирана за Нобелова награда за литература. Тя е като звезда, която подобно на Халеевата комета, озарява небосклона само веднъж в човешкия живот. Светлата диря на поетесата обаче оставя ярък отпечатък в българската литература два пъти – в началото и в края на творческия й път. Нека чуем гласа на поетесата, запазен в Златния фонд на БНР.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Звездата

Като знамение, в дълбокото небе на Сливен
изгря с опънат огнен шлейф.
И станаха край мене причудливи
превърнати на въздух и седеф
нещата най-обикновени:
домът ни стар, стрехата схлупена,
залостената порта, кирпичния дувар…
Как чаках изгрева ти всяка вечер,
стаена в тъмното на бащиния двор!
Едва отърсена от детството,
привлече ми ти оттатък видимия кръгозор
там дето нощ след нощ потъваше ти
избеляла, изтъняла…
За мене първото голямо чудо,
загадка първа в неизвестността,
неземна, недосежна,
ти в малкия старинен град у мен събуди
към величавото копнежа,
към вечното страстта!
Знам, рядка гостенка на нашата планета,
за мене няма да изгрееш втори път.
Като голямата любов в сърцето,
като погребаното щастие, неповторима.
Ала през целия ми неспокоен път,
дори до тези дни, които бързо се топят,
незрима, но огнена следа в живота ми остави ти.

Елисавета Багряна не търси смисъла на нещата някъде извън тях, в скритите тайни на други светове. Родена и израснала в София, тя завършва първо гимназия, а след това славянска филология в Софийския университет, където се запознава с писателите Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Христо Ясенов, Йордан Йовков. След завършването й през 1915 г. в списание „Съвременна мисъл“ са отпечатани първите й стихотворения. Кога се ражда любовта й към поезията? – слушаме отново поетесата:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първата поетическа искра се запали в мен когато бях на 14 години. Бях ученичка в 4-ти клас, по сегашно 8-ми клас, в Търновската гимназия. Като чиновник, баща ми заедно с цялото многочислено семейство беше преместен от София в Търново. Там прекарахме само 1 година. Този град с неимоверно красивото си местоположение, с виещата се живописна Янтра, със зелените си хълмове, пълни напролет с теменуги, люляк и славеи, с къщите си, скупчени една над друга и отдалече, сякаш нарисувани на театрален декор – всичко това, без тогава да го съзнавам, е дало първия тласък на тогавашната ми юношеска фантазия и чувствителност, за да напиша тогава и първите си ученически стихчета. Всъщност истинското ми поетическо творчество аз смятам, че почва след 1920 година.

Дългият творчески път на Багряна преминава през различни художествени търсения и преображения, но за пръв път, в нашата литература, жената разкрива смело своята природа. Привличат я пътешествията, опияняват я височината и скоростта. Пулсът й тупти с ритъма на съвремието, но корените й са дълбоко свързани с националния дух и осъзнатата хармония на битието. Името й се свързва и с доста противоречия, защото не се колебае да защитава позициите и разбиранията си, които са не винаги добре разбрани и приети. Едно от тях е участието й в защитата на българските евреи през 1940 г., друго – съвместната кауза заедно с Дора Габе за освобождение на Южна Добруджа. Елисавета Багряна е тази, която застава като защитничка на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост не успява. Тя участва и в спасяването на свободолюбивия публицист Делчо Василев, изпратен в лагера „Куциян” след 9 септември 1944 г. Между митовете и реалността животът на голямата ни поетеса обхваща почти столетие – от края на 19 до края на 20 век. Елисавета Багряна – вечната и неповторимата, ни напуска през 1991 година.

Споделете

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Още от категорията

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

1990 година: Времето е наше?

1989 г. – Промяната

Българско Национално Радио