„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла река: разпуснат е Държавният съвет, държавата фалира, сменят се три правителства, Народна република България става Република България.

Въпреки всичко, българският преход е мирен и договорен около Кръглата маса. Политически консултации са предложени от опозицията още през ноември 1989 г. Управляващата партия отначало отказва, номитинга на 14 декември, политическата стачка обявена от „Подкрепа” и последвалите събития в Румъния променят гледната й точка. Между 3 януари и 15 май 1990 г. Националната кръгла маса заседава 19 пъти. Заседанията се предават на живо по програма „Хоризонт“ на БНР.

Можем да чуем запис от откриването на Кръглата маса с участието на Георги Пирински и Жельо Желев, запазен в Златния фонд на БНР:

Историческа мисия на националната кръгла маса е постигането на конкретни споразумения като основа за решаване на най-важните политически и социално-икономически проблеми на страната. Това ще бъдат главно проблемите, свързани с пътищата, етапите и сроковете за премахване на отречените от живота тоталитарни структури и за демократизиране на обществото, основните идеи и принципи на проекти за закони и други нормативни актове, които осигуряват възможност за бързи и решителни стъпки към постигане на общонационалните цели. Осъществяването на тази изключителна роля и статут на Националната кръгла маса може да се извърши само в условията на взаимно доверие, конструктивност и отговорност.

Желю Желев:

Текстът, който беше изработен в контактната група, сега, когато отново го оглеждаме, струва ни се, че в някои отношения не е достатъчно категоричен. Онези пунктове, които би трябвало да бъдат съвсем категорични малко звучат като пожелания. Ние все пак смятаме, че трябва да има поне едно изречение, където категорично да бъде изразен и статута и пълномощията на Кръглата маса.

Кръглата маса се съсредоточава върху политическата рамка на промените и почти не дискутира икономическите реформи и смяната на собствеността, което е нейният недостатък.

Основните постижения на българската кръгла маса са отпадането на чл. 1 от Конституцията за ръководната роля на БКП, въвеждането на президентската институция, деполитизация на армията, полицията, съда и дипломацията, насрочване на избори за Велико народно събрание и разпускане на Шесто управление на Държавна сигурност. На 12 март на Кръглата маса са подписани три споразумения – за ролята и статута на кръглата маса, за политическата система и гарантиране на мирното развитие на прехода.

На предизборния си митинг на 7 юни 1990 на Орлов мост СДС събира повече от един милион души, водени от надеждата, че промените в страната ще донесат по-добър живот. На 10 юни 1990 г. се провеждат първите свободни избори.Резултатът е победа за Българската социалистическа партия, която печели 211 от 400 места. Реакцията срещу резултатите не закъснява, привържениците на СДС са уверени, че става дума за манипулация на резултатите (установено през 1997 и от Главна прокуратура) и започват масови протести с барикадиране на булеварди. На 4 юли започва протестна седяща стачка, прераснала в палатков лагер „Градът на истината“, където хората настояват БСП да признае фалшификацията на изборите, да бъде оповестено имуществото на БСП и да се определи дата за процес срещу Тодор Живков. На 6 юли след скандала с репликата му „по-добре танковете да дойдат” при блокадата на Народното събрание на 14 декември 1989 г.,Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България.През лятото на 1990 година Народното събрание взема решение да бъдат демонтирани символите на комунистическата власт. От БСП са съгласни да премахнат петолъчката от върха на Партийния дом, но нарочно не го правят . На 26 август 1990 по време на поредния протест срещу протакането да бъде свалена, Партийния дом е запален, като за палежа са обвинени хората от Града на истината. Това дава повод на полицията да го разтури, макар истината за пожара да е друга. От филма „Приключено по давност” на режисьора Малина Петрова става ясно, че Партийния дом е запален умишлено, а целта е била именно дискредитирането на Града на истината. Мистерия и до днес остава дали документите, които са се съхранявали там, са изгорели или са били предварително изнесени и скрити от обществото. Факт е, че и до днес не се знае какво пише в тях, защото вероятно биха разкрили нелицеприятни неща за управлявалите до 1989 година. В тази обстановка Великото народно събрание пише и гласува новата българска конституция, приета въпреки протеста срещу нея на 12 юли 1991 година.

Снимки: архив