1989 г. – Промяната - 80 години в 80 седмици

10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на БКП, тази дата придобива различно значение.

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Другарки и другари, искрено ви благодаря за изключително високото доверие, което ми гласувахте с избирането ми за генерален секретар на Централния комитет на нашата партия. Давам си сметка колко големи са задълженията и отговорностите, които ми се възлагат и искам да ви уверя, че няма да пожаля сили, за да оправдая това доверие. Позволете ми от името на Централния комитет на Политбюро и лично от свое име, да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков за неговата дългогодишна и вярна служба на делото на партията и революцията. Известни са неговите заслуги през годините на съпротивата и антифашистката борба. След победата в продължение на повече от три десетилетия като първи партиен ръководител, той разгърна значителна по мащаби дейност за осъществяване на социалистическите преобразувания в страната. За всичко това, изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност.

Независимо, че събитието е пленум на ЦК на БКП, мислещите хора в България разбират, че започва нещо ново и коренно различно. Въпреки информационната завеса повечето от тях вече са научили, че предишния ден – 9 ноември министър-председателят на Германската демократична република Гюнтер Шабовски обявява променити, улесняващи всеки източногерманец да получи паспорт, с който да излиза от ГДР. Часове по-късно Берлинската стена е срутена.

След началото на пресестройката и отказа на Михаил Горбачов да подкрепя икономиките на държавите от СИВ, самият Тодор Живков не веднъж казва, че досегашната система не успява да отговори на нуждите от промяна на тогавашното общество („ние имаме работа с недоразвито общество“, „Социализъмът е едно недоносче“) и анонсира ново демократично начало в управлението на държавата и нова икономическа рамка.

Разпадът на социалистическата система обаче е налице и върви с непредвидими темпове. През октомври източногерманците окупират посолствата на ФРГ в Унгария, Чехия и Полша с искане да бъдат приети в Западна Германия, а Австрия отваря границата си. На 18 октомври 1989 г. в Берлин, на пленум на Германската единна социалистическа партия, генералният секретар Ерих Хонекер подава оставка.

Мнението на Горбачов е, че това е трябвало да стане много по-рано. По поръчение на Горбачов тогавашният съветски посланик в България Виктор Шарапов иска среща с Тодор Живков. Живков е смутен споделя, че отдавна мисли за оттегляне. Десетина дни по-късно Шарапов отново иска среща, на която му съобщава: „Съветското ръководство с голямо разбиране се отнася към вашето решение да подадете оставка и ми поръча да ви предам, че вие постъпвате много мъдро.“ Решението вече не е на Живков, а е взето в Кремъл.

Снимка

Научавайки за приетата оставка на Тодор Живков, опозицията организира своят първи митинг на 18 ноември 1989 година. В него участват знакови лица, които по-късно са сред основателите на Съюза на демократичните сили. Сред тях са хора като Желю Желев, Петър Берон, Блага Димитрова и други. В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис от митинга. Ще чуем изказване на поетесата Блага Димитрова:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Сестри и братя, честит да ни е новият български Великден! Три десетилетия от живота на родината минаха в крепостничество под феодалния правешки герб. Някога България бе позната по света с името Страна на розите, а монополът на самодържавието я превърна в страна на склерозите. В какво превърнаха приливигированите васали живота ни? В сива скука, нерадостен труд, в мълчание, в страх и апатия. Некадърникът заема длъжността на способния, подлият угодник преследва до пълно погубване честния, глупакът организира себеподобните си, за да задуши гласа на разума и на таланта. Никой не си е на мястото, освен с малки изключения.

Писателят-сатирик Радой Ралин също е сред участниците:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Изстрадали сънародници, неосъществени, зачеркнати три поколения, всички ние сме смазани от режима на плутокрацията. Виждам лозунг „Смърт на червената буржоазия”. Това не беше червена буржоазия, защото буржоазията стана класа с труд и с производство, защото буржоазията не печелеше от властта, а властта печелеше от данъците, които взимаше отвън. А червената плутокрация беше властта на забогателите от власт. Това паразитно малцинство, което искаше да ни управлява доживотно и което сведе човека до животно. Вие всичко го знаете, затова дано 10 ноември да е повторното освобождение на България, но дано не остане само един романтичен почин, само едно героично намерение.

В митинга участват над 150 000 души, които искат законодателни промени и премахване на член 1 от Конституцията, който определя абсолютната власт на БКП. Имало е вероятност това да се случи на 14 декември 1989, но Българската комунистическа партия не го прави, оправдавайки се с липса на достатъчно време и подготовка. На 15 януари 1990 той е отменен и са предприети първите икономически реформи. Въпреки това за начало на прехода на страната към демокрация и пазарна икономика се приема датата 10 ноември 1989 година.

Споделете

1989 г. – Промяната

Още от категорията

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

1990 година: Времето е наше?

Българско Национално Радио