Израел – страната на контрастите, вдъхновява младия фотограф Андрей Рашев да представи цветни фотоси от пътуването си в Обетованата земя. Неговата изложба „Израел – история, религия, бъдеще” е подредена в градинката пред Народния театър „Иван Вазов” и е посветена на 72-та годишнина от спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Фотографиите са едновременно възпоменание за миналото, но и надежда за бъдещето на цял един народ.
При посещението ми в Израел се вдъхнових от хората и от енергията на местата, които обиколих – казва Андрей. Представата за Божи гроб е много по-различна от действителността – там те обзема неописуемо чувство и именно това чувство ме е водило, докато снимах всеки кадър от изложбата си. Стремил съм се да представя моята гледна точка и съм бягал от типичните туристически снимки. Когато човек посещава ново място, снима не толкова впечатляващи кадри, а аз опитах да потърся по-различната гледна точка.
Момиче във военна униформа в Тел Авив е обичайна гледка. И тъй като населението на Израел е съставено от емигранти от около сто страни, по горещите улици може да се види всичко – от ортодоксални евреи в традиционни облекла и мъже в модерни дрехи, но с кипа (типичната еврейска шапчица на главата) до жени с шалове, забрадки или в съвременен европейски вид.
Хората в Израел са усмихнати и добронамерени и няма напрежение дори в Йерусалим, където са събрани три религии, взаимодействащи си в синхрон. Малко пресилено е това, което се говори за страната, защото истинският живот е в хармония. Децата, които тичат навсякъде – за тях няма значение от коя религия са, те са просто деца – играят едни с други и са свободни. И това беше една от причините да акцентирам върху бъдещето на Израел, тъй като бъдещето са именно децата и от тях зависи как ще се развият по-нататък всички взаимоотношения.
С Андрей Рашев заставаме пред неговите най-любими фотографии.
Това са мюсюлмански деца, които са закачили на колелото си червено сърце. В първия момент беше трудно да се забележи, защото кадърът е черно-бял, затова умишлено съм акцентирал върху червеното сърце. Те не търсят конфликт, те са добри. И фактът, че едно мюсюлманско дете е сложило червено сърце върху колелото си, говори достатъчно за отношението им към останалите хора. Друг интересен кадър заснех на влизане в Божи гроб – видях от купола на храма да се спуска лъч светлина, съвпадащ точно с камъка, където е святото място на Исус Христос. Останах безмълвен. Този кадър не е обработен, той е като частица от божественото, случило се пред очите ми, и все още не мога да си го обясня. Търсил съм в интернет, но така и не намерих нещо подобно с тази сила на лъча. И още един любим кадър – на една стена в Стария град на Тел Авив видях интересен графит, който говори за цялото настроение и идея. Този кадър стана мото на моята изложба. Той изобразява ярко червено сърце, а до него още едно оранжево сърце, в което са изографисани религиозните знаци на исляма, християнството и юдеизма. Към червеното сърце сочи знак за по-голямо, т.е. любовта трябва да бъде по-голяма от различията между отделните религии.
Изложбата съвпада с решението на Столична община в градинката до Народното събрание да бъде издигнат паметник по повод на седемдесетата годишнина от спасяването на българските евреи, отбелязана през 2013 г. Същият паметник ще бъде поставен и на пристанището в Яфа – града, заселен с наши евреи при масовото им преселение в Израел през 1948-1949 г. За символното значение на този акт Максим Бенвенисти – председател на Организацията на евреите в България „Шалом”, каза:
Българските евреи живеят по цял свят, а техните потомци – у нас и в Израел. България е нашата родина, Израел е земята на нашите отци. Нормално е да почетем един уникален факт, какъвто няма по света – България не просто е спасила евреите си от изтребление, но е спасила българската еврейска общност (за разлика от Дания, чиито евреи са били преместени в Швеция). Обединените българи – и духовниците, и някои политически лидери, са защитавали евреите в продължение на четири години, а не са ги преместили на друго място. Това е символното значение на двата паметника – там, където живеят най-много потомци на българските евреи, спасението им не бива никога да се забравя.
Изложбата пред Народния театър е организирана с подкрепата на Израелското посолство у нас и на Организацията на евреите в България „Шалом”.
Снимки: shalompr.org
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..