Израел – страната на контрастите, вдъхновява младия фотограф Андрей Рашев да представи цветни фотоси от пътуването си в Обетованата земя. Неговата изложба „Израел – история, религия, бъдеще” е подредена в градинката пред Народния театър „Иван Вазов” и е посветена на 72-та годишнина от спасяването на българските евреи в годините на Втората световна война. Фотографиите са едновременно възпоменание за миналото, но и надежда за бъдещето на цял един народ.
При посещението ми в Израел се вдъхнових от хората и от енергията на местата, които обиколих – казва Андрей. Представата за Божи гроб е много по-различна от действителността – там те обзема неописуемо чувство и именно това чувство ме е водило, докато снимах всеки кадър от изложбата си. Стремил съм се да представя моята гледна точка и съм бягал от типичните туристически снимки. Когато човек посещава ново място, снима не толкова впечатляващи кадри, а аз опитах да потърся по-различната гледна точка.
Момиче във военна униформа в Тел Авив е обичайна гледка. И тъй като населението на Израел е съставено от емигранти от около сто страни, по горещите улици може да се види всичко – от ортодоксални евреи в традиционни облекла и мъже в модерни дрехи, но с кипа (типичната еврейска шапчица на главата) до жени с шалове, забрадки или в съвременен европейски вид.
Хората в Израел са усмихнати и добронамерени и няма напрежение дори в Йерусалим, където са събрани три религии, взаимодействащи си в синхрон. Малко пресилено е това, което се говори за страната, защото истинският живот е в хармония. Децата, които тичат навсякъде – за тях няма значение от коя религия са, те са просто деца – играят едни с други и са свободни. И това беше една от причините да акцентирам върху бъдещето на Израел, тъй като бъдещето са именно децата и от тях зависи как ще се развият по-нататък всички взаимоотношения.
С Андрей Рашев заставаме пред неговите най-любими фотографии.
Това са мюсюлмански деца, които са закачили на колелото си червено сърце. В първия момент беше трудно да се забележи, защото кадърът е черно-бял, затова умишлено съм акцентирал върху червеното сърце. Те не търсят конфликт, те са добри. И фактът, че едно мюсюлманско дете е сложило червено сърце върху колелото си, говори достатъчно за отношението им към останалите хора. Друг интересен кадър заснех на влизане в Божи гроб – видях от купола на храма да се спуска лъч светлина, съвпадащ точно с камъка, където е святото място на Исус Христос. Останах безмълвен. Този кадър не е обработен, той е като частица от божественото, случило се пред очите ми, и все още не мога да си го обясня. Търсил съм в интернет, но така и не намерих нещо подобно с тази сила на лъча. И още един любим кадър – на една стена в Стария град на Тел Авив видях интересен графит, който говори за цялото настроение и идея. Този кадър стана мото на моята изложба. Той изобразява ярко червено сърце, а до него още едно оранжево сърце, в което са изографисани религиозните знаци на исляма, християнството и юдеизма. Към червеното сърце сочи знак за по-голямо, т.е. любовта трябва да бъде по-голяма от различията между отделните религии.
Изложбата съвпада с решението на Столична община в градинката до Народното събрание да бъде издигнат паметник по повод на седемдесетата годишнина от спасяването на българските евреи, отбелязана през 2013 г. Същият паметник ще бъде поставен и на пристанището в Яфа – града, заселен с наши евреи при масовото им преселение в Израел през 1948-1949 г. За символното значение на този акт Максим Бенвенисти – председател на Организацията на евреите в България „Шалом”, каза:
Българските евреи живеят по цял свят, а техните потомци – у нас и в Израел. България е нашата родина, Израел е земята на нашите отци. Нормално е да почетем един уникален факт, какъвто няма по света – България не просто е спасила евреите си от изтребление, но е спасила българската еврейска общност (за разлика от Дания, чиито евреи са били преместени в Швеция). Обединените българи – и духовниците, и някои политически лидери, са защитавали евреите в продължение на четири години, а не са ги преместили на друго място. Това е символното значение на двата паметника – там, където живеят най-много потомци на българските евреи, спасението им не бива никога да се забравя.
Изложбата пред Народния театър е организирана с подкрепата на Израелското посолство у нас и на Организацията на евреите в България „Шалом”.
Снимки: shalompr.org
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..