За всестранното познание на българския народ, покрай другите етнографски и фолклорни изучавания, от голямо значение е и това на българския народен орнамент. Него трябва да изследваме, за да вникнем в художественото творчество на българския народ, за да разберем какво той е създал сам, какво е заел от други народи и какво им е дал в областта на народното изкуство – пише в книгата си от 1913 година „Българските народни шевици” прочутият художник Стефан Баджов.
Към тази максима се придържат Стойка и Златка Попови – майка и дъщеря от Пловдив, които правят всичко възможно, за да популяризират и съхранят традиционната българска шевица в първоначалния ѝ вид. Зад гърба си двете майсторки имат над 30 изложби в България и по света.Техните произведения са излагани в Скопие, Токио, Москва, Япония, Швейцария... И навсякъде са посрещани с огромен, неподправен интерес.
На 11 юни в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН бе открита тяхна експозиция – „Вълшебството на българските шевици”. Тя ще продължи до края на лятото.
Напоследък хората се интересуват откъде сме взели оригинала, какво представлява – част от пола ли е, от сукман ли е, от пазва ли е? И ние трябва да обясняваме – казва Стойка Попова. – Затова на тази изложба, която може би е първа по рода си, сме приложили и самите оригинали от Националния етнографски музей, от които е копирана шевицата и показваме как е изработена и приложена тя в бита, в съвременното модерно облекло.
Някога българките са познавали над 100 бода, но по-голямата част от тях е забравена или загубена, и в съвременните шевици се използват около 10. Но Стойка и Златка Попови успяват да открият старинни образци и да възродят някои от тях. Така днес в многобройните им великолепни изработки могат да се видят над 30 вида бодове! Да попаднат на непознат бод или техника на бродиране, неизвестна им до този момент, е истински късмет и те веднага се захващат с тяхното възстановяване. Но в работата си по реставрирането на старинната техника, костюмите и мотивите те понякога се сблъскват и с разочарования:
Възмутена съм от някои наши майстори и творци, които правят щампирани шевици – с горчивина казва Стойка Попова. – Как може една шевица да бъде щампа?! Ако за танцов състав или за сцената може да се изработи машинна бродерия, то другото е бутафория! Не трябва да има бутафорни костюми в никакъв случай! Ние изработваме уникати, стремим се да се доближим максимално до истинския костюм. Добре че хората търсят истински, оригинално изработени и украсени вещи. Напоследък се наблюдава тенденция да се правят сватби с национални костюми, които се наемат от етнографските музеи или със специално изработени облекла с национални мотиви. Това е хубаво, защото показва, че младите се интересуват от традицията.
Червено, кафяво, черно, синьо, зелено, жълто във всякакви нюанси – изброява цветовете на традиционно пъстрата и многоцветна българска шевица Златка Попова. – В нея присъстват почти всички цветове, в зависимост от региона.
А на въпроса, има ли орнаменти, характерни само за българската шевица, отговаря така: Дървото на живота, коне, полегнали цветя, животински мотиви, глава на петел – всичко това е много характерно, както и „кене́” – това е особен вид плетена дантела, която служи най-вече като украса на самото облекло – пазвите, ръкавите, полите. Традиционната българска шевица е изключително богата на орнаменти и цветове.
И това наистина е така: от витрините на изложбата „Вълшебството на българските шевици” светят с красота и изящество покривки, ризи, рокли, кърпи, леко розовее „македонската” шевица, ярко грее в червено софийската, в топли кафяви оттенъци е изработена тази от Плевен, във всички цветове на дъгата привличат окото образците от Самоков и Елхово, сякаш недокоснати от човешка ръка, сякаш дошли от миналото....
Според Стефан Баджов, в своите творения българката е въплътила цялото си душевно богатство. Няма нищо по-изящно в областта на народното ни изкуство от тия чудни по техника, композиция и колорит шевици. Българката, като същински художник наблюдава, улавя природните форми и ги предава на платното, умело стилизирайки ги – казва той.
Снимки: Десислава Иванова
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..