Второто коалиционно правителство на премиера Бойко Борисов дойде миналата есен на власт с програми, амбиции и обещания за реформи в повечето важни обществени сфери. Някои тръгнаха на законодателно ниво, например пенсионната и здравната, други още се обсъждат, като дискусиите напредват – на силовите структури, на правосъдието. Трети щели да се забавят поради наближаващите тази есен местни избори. Има една сфера обаче, която като че ли не само не върви напред, а продължава да потъва към дъното, предизвиквайки катастрофални проблеми за икономиката, културата и науката. Това е образованието – и средното, и висшето.

Никога в последните години не са регистрирани толкова лоши резултати на изпитите преди гимназията, никога толкова слаби оценки не са получавани на матурите при завършване на средно образование. Никой не си спомня до такава степен нравите и възпитанието на учениците да са деградирали, че 14-годишна ученичка да посяга да бие учителя си. И как няма да е така, след като над 60% от учещите деца са участвали или са наблюдавали в учебните заведения случаи на употреба на сила и на насилие!? Според ректора на Софийския университет проф. Иван Илчев, който има пряко впечатление от действителността, нивото на възпитание на някои ученици е „катастрофално“. И това няма как да бъде другояче, когато според едно социологическо изследване, над 60% от младежите смятат, че най-важното за тях е външният вид, а не успеха в училище, доброто образование, успешната кариера, семейството и роднините или други базови човешки ценности.

Според ОИСР, ако образованието в България се доближи до равнището на първите десет страни, БВП може да се увеличи неколкократно. В Полша вече са доказали това и неслучайно тази бивша соцстрана може да се похвали с една от най-успешните икономики и жизнено равнище в Евросъюза. А само допреди десетина години, един от основните козове на България, когато канеше чуждестранни инвеститори, беше квалифицираната и евтина работна ръка. Днес тя си остава евтина, но не и квалифицирана. Неконкретизираните все още достатъчно идеи за дуално средно образование по швейцарски модел, система, при която колкото се учи в класните стаи, толкова и се придобиват практически трудови и професионални умения в реални фирми и предприятия, може и да промени днешната стряскаща картина. А действителността наистина е притеснителна, след като 22% от младите хора в страната нито работят, нито учат, дори и не правят опити да си намерят работа. И съвсем естествено над 27% от младите българи нямат постоянна работа и младежката безработица в страната е една от най-големите в Европейския съюз. Неквалифицирани, немотивирани, без никакви практически умения – как младите българи ще намерят своето място в живота и на какво разчитат? А икономиката отчаяно се нуждае от знаещи и можещи по-млади кадри. Конкурентни стоки и услуги днес се произвеждат единствено с помощта на съвременните информационни, индустриални, био и т.н. технологии. А те колкото улесняват в някои отношения човешкия труд, толкова по-големи изисквания поставят по отношение на знанията и уменията.

Причините за постоянно влошаващото се образователно равнище на българската младеж са много. Вина имат и учителите, и учебните програми и учебници, и родителите, и самите ученици. На практика цялото общество и цялата държава. А от гледна точка на демографската криза, при която населението на страната намалява всяка година с броя на жителите не един средно голям град, а останалото население заплашително застарява, проблемите с образованието и възпитанието на младите хора придобиват решаваща роля дори за простото физическо оцеляване на българската нация.