Взрив при експериментална стрелба с гранатомет, станал тази събота на полигон в Анево, уби един американски гражданин и рани четирима души, от които двама чужденци. За жалост в България взривовете при боравене с оръжие или боеприпаси са напоследък често явление. Последният инцидент се случи при експериментална стрелба, но това не го прави изолиран или отделен, защото дали при експериментална стрелба или утилизация на боеприпаси, резултатът е жертви и щети, станали на военни съоръжения с участие на специално обучен персонал. Реакциите този път надминаха обичайните изяви на загриженост и съболезнования, и сме свидетели на политизиране на проблема.

Министърът на отбраната Николай Ненчев заяви пред БНР, че трябва да има законова промяна, след като толкова често се случват инциденти при работа с оръжия и муниции. Още тече разследване, но според министъра има неспазване на правила и процедури, и е допусната грешка с фатален край. Аналогичен коментар направи и президентът и главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев. Според него, независимо дали отношение към случая имат държавни или частни фирми, има неспазена отговорност  за производство, за контрол, за боравене с взривоопасни вещества, и трябва да се носи отговорност. Опозиционната Социалистическа партия се обяви за изслушване на министрите  на отбраната, вътрешните работи и икономиката в парламента, и за законова промяна. Според социалистите, промяната трябва да изключва всякакви опити за либерализация на режима на боравене с оръжия и боеприпаси, като прехвърли отговорността изцяло на държавата и изключи възможността за участие в процесите на частни фирми, каквото участие има в последния случай. Според синдикатите,  има нужда не само от законови промени, по и от превенцията на държавата и контрол от страна на компетентните институции, защото са се породили и съмнения за некоректна дейност.

Все уместни реакции, но закъснели. По повод на друг аналогичен инцидент, през април т.г. Радио България постави в заглавие, че „Взривовете във военни обекти продължават. Въпросът „Защо” остава“. Половин година преди това, през октомври м.г., пак Радио България писа, че „Черна серия от инциденти тревожи българското общество“. Аргументите, които съдържат коментарите за последния взрив на полигона в Анево, не се различават много от изложените в предишните материали на Радио България. Става въпрос за продължаваща, въпреки предупрежденията, серия от трагични инциденти в изключително опасна дейност, която тепърва ще се развива оттук нататък. Според Министерството на отбраната през 2015г. трябва да бъдат утилизирани и унищожени 3 177 тона стари боеприпаси. Преди година и половина България поиска от САЩ да й съдействат с техническа помощ при унищожаването на 9802 забранени и опасни касетъчни бомби, които в момента се съхраняват в армейските й складове. България е една от 94-те държави, които са подписали в Осло конвенция за касетъчните боеприпаси. Според договорката тя се ангажира да свали от въоръжение и да унищожи всички подобни бомби, а крайният срок е 2016 г. Време за отлагане няма.