Стане ли дума за начина ни на хранене, сме все по-взискателни и „здравословни”. Сега вече всичко трябва да е еко, био или поне домашно приготвено! И без мазни сосове, тежки запръжки и клисави теста, моля! Оказва се, че освен че са полезни, биохраните madeinBGмогат да бъдат и доста вкусни. А още по-добре, ако ни ги предложат в изисканата атмосфера на някой гурме ресторант. Кулинарната култура на българина се рафинира, отдалечавайки се все повече от клишето „бира скара“ и „пържена цаца”.

Подобно на други готвачи и собственици на гурме ресторанти, Петър Йоргов обикаля България в търсене на уникални, типични нашенски хранителни продукти, с които да впечатли клиентите . При нас се отбиват предимно хора с високи изисквания по отношение на храната и обслужването – обяснява събеседникът ми. Петър не е обикновен готвач, а художник. Рисува с вкусове и аромати, а палитрата, от която черпи вдъхновение, е българската природа и нейните дарове. Последното му откритие са вид зелени аспержи, отглеждани по всички стандарти на биоземеделието в района на варненското село Оборище. Предлага ги под формата на салата с раци или на сладолед в комбинация с родопски овчи кашкавал, отлежал 12 месеца.

Кулинарните му фантазии разпалват апетита на клиентелата, съставена предимно от чуждестранни и нашенски гурмета. „Повечето попадат при мен чрез TripAdvisor“– обяснява Петър. Ресторантът му не е единственото място във Варна, където човек може да се наслади на елитно българско меню. Напоследък морската ни столица се наложи като търсено място за подобни кулинарни емоции.

На елитни гурме ресторанти попадаме и във Велико Търново, и в София. Вече всеки се стреми да изкуши преситения клиент с нещо уникално и по възможност нашенско. Такава е и стратегията на Петър Йоргов. Според него тенденцията е насочена към биохраните, домашното производство и фермерските пазари. Любимият му продукт е нашенското зелено сирене, което е със столетни традиции. Доставя си го от биоферма край старопланинското село Черни Вит и го включва в цяла плеяда свои ястия.

Това е единственото естествено плесенно сирене на Балканите – обяснява Петър. – То е със зелен цвят отвън и с бяла сърцевина отвътре. Има аромат на гъба, мляко и трева, който се разгръща в устата и изчезва след преглъщане. Използвам още един уникален нашенски продукт, изготвян по стари технологии във въпросната ферма. Това е едно сирене, подобно на френското бри, но със синьо-зелена коричка. И то е покрито с естествена плесен, но сърцевината му е жълта с мек аромат на планина и мляко. В менюто често включвам еленския бут, който обаче не е от еленско, а от свинско месо.Производителят си подбира бутовете и ги осолява в обикновена сол. Така месото престоява 4-6 месеца в минусова хладилна камера, след което сушенето продължава навън в продължение на година и половина. А най-новото ми откритие е едно прасе от породата източнобалканска свиня! Месото й е неповторимо!

С мръвката Петър се снабдява директно от малка ферма край шуменското селце Веселиново. Там се отглеждат щастливи свине от най-старата българска порода. Животинките се разхождат на воля сред планинските пасища, хрупат жълъди, корени, гъбки и горски плодове, а накрая се озовават в ресторанта на Петър, сготвени с пресни картофи, мащерка и аспержите от с. Оборище.

Какво е едно изискано меню без чаша хубаво вино! А ако е българско – още по-добре! Петър разполага с над 700 етикета и твърди, че клиентите му предпочитат най-вече нашенските марки, които отварят глътка и повишават настроението.

Снимки: личен архив