Президентът Росен Плевнелиев пое в Тирана от албанския си колега Буяр Нишани ротационното председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/. За 20 години от учредяването на процеса в София през 1996 г., досега България бе упражнявала председателството му между 1996 и 1997 г. и между 2007 и 2008 г. Приоритети на първото бяха укрепване на сътрудничеството в стабилността и сигурността, в икономическо развитие и в правосъдието и борбата с организираната престъпност. Към тези приоритети второто българско председателство добави засилване на регионалното сътрудничество във взаимодействие с Европейския съюз, укрепване на европейската и евроатлантическата перспектива на страните от региона и постигане на международно признато решение за статута на Косово. В периода 2015-2016 г., третото българско председателството ще се съсредоточи основно в три сфери на сътрудничество – енергийна и инфраструктурна свързаност, медийна свобода и свобода на изразяване, миграция и справяне с бежанския поток.

Към момента на старта на новото българско председателство шансовете за повишаване на сътрудничеството в инфраструктурната сфера изглеждат високи. Европейската комисия възнамерява да инвестира в регионални транспортни и енергийни проекти почти 50 млрд. евро до 2020 г. При осигурен финансов ресурс, амбицията на София през следващите месеци ще е планираните средства да бъдат ориентирани предимно към модернизиране на регионалната инфраструктура, към разнообразяване на източниците и маршрутите за пренос на енергийни ресурси и към свързването на националните газови и електрически мрежи.

Председателството ще работи в условия на безпрецедентен бежански натиск към някои страни от региона. В този контекст то ще се стреми да формира регионална политика, основана на солидарност със засегнатите от този процес, а също да мобилизира общи усилия за справяне с миграционната вълна и демографските предизвикателства.

Логично е да се очаква дейността на председателството да е белязана и от неотдавнашните драматични събития в Македония, предизвикали противоречиви реакции по света, включително и опасения от подялба на тази страна между съседни държави. На срещата на върха на ПСЮИЕ в Тирана тези опасения бяха отхвърлени от президента Плевнелиев с категоричното изявление, че „границите на Балканите трябва да падат, а не да се местят”, и с уверението, че България ще работи за приемане на Съвместна декларация за препотвърждаване на принципа на ненарушимостта на границите в региона.

Остана впечатлението, че на срещата на върха в Тирана не бе говорено толкова настойчиво, колкото сме свикнали, за интегрирането на държавите от Западните Балкани в ЕС. Икономическата криза продължава,чувства се умора от приема на нови държави в съюза и новото ръководство на ЕК е склонно да направи пауза в разширяването. Вероятно затова призивите за започване на предприсъединителни преговори на ЕС с някои държави отстъпиха място на уговорката, че съюзът трябва да насърчава напредъка на преговорите, при условие че всяка една страна кандидат за присъединяване изпълни необходимите условия и критерии. Междувременно българското председателство вижда необходимост от задълбочаване на взаимодействието между Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа и други формати на ЕС за регионален диалог като Дунавската стратегия, стратегията за Адриатическо-Йонийския регион и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Дано това взаимодействие не отклони вниманието от основната цел за присъединяване на Западните Балкани към ЕС.