В края на миналата седмица в Рига беше направена важна крачка към задълбочаване и разширяване на сътрудничество в Централна и Източна Европа в областта на газовите доставки. Външните министри на България, Словакия, Унгария и Румъния подписаха политически меморандум с намерение за свързване на газопреносните системи на тези държави. Проектът, наречен Eastring, ще се захранва с газ от Азербайджан, Туркменистан, Ирак, Кипър и Русия, а ще позволява също реверсивни доставки от западноевропейски газови пунктове. Това по същество е крачка към реализацията на т.нар. Вертикален газов коридор, който е особено скъп на България след провала на трансевропейския газопровод „Южен поток“, който трябваше през България да снабдява с руски газ Централна и Западна Европа. Дори след заменянето му от Москва с новия проект за „Турски поток“, София продължи да крои планове да заеме по-важно геостратегическо място на газовата карта на континента и не престана да лансира идеи в това отношение, повечето от които Брюксел възприе като несериозни. Идеята за свързването на газопроводите на България с газопреносните системи на съседните и централноевропейските страни чрез вертикалния газов коридор обаче беше радушно посрещната от Еврокомисията, която даде дори да се разбере, че може и да финансира подобен род проекти. Именно в този контекст на необходимост от интеграция, а следователно и по-голяма независимост единствено от руските доставки на газ, би трябвало да се разглежда и току що подписания меморандум.
Първата крачка, поне на политическо равнище, вече е направена, от тук нататък ще следват дълги икономически и технически проучвания и анализи, като първата задача в това отношение ще бъде да се реши кой от двата обсъждани варианта да бъде реализиран. Защото все още не е ясно дали въпросният Eastring ще обхване единствено Словакия, Унгария и Румъния или към него ще бъде включена и България. Но още на този етап трябва да се каже, че въпреки тази неяснота, София подписа този меморандум, защото знае, че разполага с доста силни козове.
И наистина, и трите газопровода, които преминават или ще прекосят Турция, пренасяйки руски и азербайджански газ, трябва да стъпят на европейска територия близо до границите с България. А през нейната територия преминава най-пряката връзка с Централна и Западна Европа, която трябваше да се използва при проваления газопровод „Набуко Запад“. И Трансанадолският газопровод, и „Турски поток“, и Трансадриатическият ще стъпят в Европа на броени километри от България и продължаването им на Запад и на Север по посока на Централна и Западна Европа ще бъде не само логично, но и икономически изгодно и рентабилно. Тук може би трябва да се добавят и появилите се и засега непотвърдени слухове, че въпреки търканията между Москва и София по повод проваления „Южен поток“, вече се водят разговори за негов умален вариант, който да акостира на българския бряг на Черно море. Колкото и минималистичен в сравнение с първоначално предвидения капацитет от 63 млрд. куб. м газ годишно, новият проект далеч ще надхвърля скромните потребности от внос на около 3 млрд. куб. м на самата България и останалият обем очевидно ще бъде насочен към вътрешността на континента. Какво по-естествено и логично в този контекст от свързването на българските с румънските, унгарските и словашките газопреносни системи!? Още повече, че изграждането на двупосочните връзки на България с Гърция и с Румъния е вече в доста напреднала фаза.
Принципното политическо съгласие за създаването на своеобразен газов пръстен между четирите европейски страни има всички шансове да получи зелена улица и дори повече от вербална подкрепа от Брюксел. Защото инициативата е реалистична, взаимно изгодна и в пълен синхрон с политиката за енергийна диверсификация и независимост на Евросъюза.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..