Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Договориха пенсионната реформа

Снимка: БГНЕС

Близо шест месеца продължиха дискусиите, споровете, предложенията и критиките по повод основните елементи и стълбове на предвидената от новите управляващи крайно необходима и засягаща огромната част от населението пенсионна реформа. В крайна сметка всичко приключи засега по успешен начин и основните промени вчера бяха одобрени от социалните партньори от бизнеса, синдикатите и правителството.

Това е изключително позитивен знак и доказателство, че социалният диалог по обществено значимите въпроси на битието на българина може да дава резултати, че има диалог между избиратели и избрани, че обществото е достатъчно зряло да приеме дори и болезнени реформи, цената на които ще трябва да платят самите хора. От тази гледна точка съгласието по пенсионните реформи, постигнато от основните социални фактори в страната, дава и кураж, че останалите сектори, които са затънали в проблеми и които предизвикват всеобщото недоволство – здравеопазването или образованието, например, ще може да бъдат усъвършенствани, когато има политическа воля за това и обществена подкрепа.

Че пенсионната реформа е крайно необходима свидетелстват няколко факта и цифри. Средната пенсия в България е мизерна – около 170 евро месечно, а максималната – около 460 евро. С толкова пари не може да се живее прилично. Частните пенсионни компании едва от десетина години функционират и нито са натрупали достатъчно фондове, нито клиентите им са достигнали вече пенсионна възраст, за да усетят реално ползата от втората задължителна пенсия, така че основен източник на доходи за пенсионерите в България си остава държавният Национален осигурителен институт. Той изплаща всяка година над 4 млрд. евро пенсии, но едва 48% от парите за тях идват от пенсионни осигуровки, по-голямата част са субсидии на държавата. Очевидно е, че тук има нещо сбъркано, че този гигантски дефицит в бюджета на НОИ е неприемлив, че това не е нормално за никоя развита страна по света. Затова и двете основни решения, одобрени вчера, засягат напълно закономерно размера на вноските за пенсия и продължителността на времето, през което те се внасят, като целта е пенсиите да се увеличат с 40% в близкото бъдеще. С други думи казано, социалните партньори в България се договориха личните и на работодателите вноски за пенсия на социалноосигурените да се увеличат през следващите две години с по 1%, както и за постепенното изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените до достигането на 65 години, в резултат на което пенсионерите да живеят по-добре. За някои по-специфични професии се правят отстъпки, но предстои тепърва да се доуточняват. Рамката обаче е вече налице. "Нямаме претенции, че пенсионната реформа започва и свършва с нас. От името на партия ГЕРБ се надявам, че тя ще бъде подкрепена", заяви премиерът Бойко Борисов след историческата среща с бизнеса и синдикатите.  И наистина, приетите промени трябва да бъдат облечени в законова форма и одобрени и от парламента. Но експертите с оптимизъм смятат, че повече от половината, и то-по-важната част, от работата е вече свършена.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52