Той е рошав и гледа свирепо. Слави се със своята бързина и ловкост. Обича да похапва… мърша. Може да не е никак красив, но пък не може да му се отрече царствената осанка. Запознайте се с талисманчето на София – белоглавият лешояд!
Неугледната птица бе избрана за символичен талисман на столицата в рамките на проведения тези дни Софийски фестивал на науката. Идеята на организаторите е да привлекат вниманието ни към животните, които приемаме за грозни, а всъщност са изключително полезни за равновесието в природата. Някои от тези видове са вече заличени от Земята, други са застрашени в световен мащаб, но поради чисто психологически съображения, хората не им обръщат никакво внимание. Така де, кой се интересува от тромавите, нелицеприятните и безформените? Друго си е да се умиляваш пред снимка на малко тигърче или да си представяш как гушкаш пухкава коала!
А всички животни са еднакво ценни за природата – категорични са биолозите. Така мисли и основателят на „Обществото за защита на грозните животни” Саймън Уот. Известният английски учен и телевизионен водещ пристигна специално в София, за да представи книгата си и да участва в церемонията по избиране на столичния грозноват талисман. И с чувство за хумор обясни защо „гадовете от WWF” избрали сладката панда за своето лого: Защото е черно-бяла и така са спестили милиони от разходи за печатане. Защо не избраха някое грозно животно? Няма демокрация! – възкликна природозащитникът.
И така в оспорвана конкуренция за престижното столично отличие се бореха още 4 отблъскващи твари. Всяка от тях си имаше застъпник, който защитаваше качествата й пред многобройната публика, събрала се в залата на Театър „София”. Най-убедителен се оказа ветеринарят Тома Щилянов, застъпникът на белоглавия лешояд. От него научаваме, че в средата на миналия век чорлавата птица изчезнала окончателно от небето ни. През 70-те години обаче малка популация била внесена и реинтродуцирана от Испания.
Това е супер неразбрана птица! – обяснява Тома. – Нали лешоядите са мършоядни и хората никак не ги харесват, имат особена визия! В момента има четири места у нас, където откриваме тези лешояди. Това са части от Стара планина и Родопите в района на гр. Кърджали. Числеността им в момента е около 50-100 двойки. Интересното е, че този вид има много ясно изразен семеен баланс, защото женската и мъжкият мътят по равно по време на люпилния период. Живеят в големи общества и са строго моногамни. Летят много нависоко, над нивото, което хората могат да ги видят, и се спускат рязко, когато открият храна. Какво общо има белият лешояд със София? Този вид присъствал в зооколекцията на цар Фердинанд, която впоследствие става Софийския зоопарк. А именно това е едно от първите места в България, които се борят за възстановяването на белоглавия лешояд у нас.
Конкуренти за титлата талисман на София бяха още слузестата медицинска пиявица, която рядко се среща в дивата природа, краставата жаба, която се оказва, че не пренасяла никаква краста, красавицата в надпреварата – нощната пеперуда лигниоптера (Lignyoptera fumidaria), и отблъскващият прилеп подковонос – най-оспорваният претендент. За гадинката научаваме, че обитава нашите тавани и мазета, че може да излапа една трета от теглото си и че женската ражда с главата надолу, а рожбата й се появява на бял свят с напълно развити крака, така че мама да я държи за тях.
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на неделните ни училища "Св. Св...
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в..
Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили..