Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Демокрация „да”, но не и както в България

Георги Стойчев
Снимка: БГНЕС

Българите не виждат алтернатива на демокрацията, както не виждат алтернатива и на европейското ни развитие. Те са неудовлетворени от функционирането на демократичните институции в страната и от начина, по който се прилагат законите. Големи групи от населението остават изолирани от обществения живот и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт. Това показват данните от национално-представително изследване на общественото мнение, проведено от институт „Отворено общество“ в периода март-април 2015 година.

Мнозинството от анкетираните, около 52 процента, заявяват, че демокрацията е най-добрата форма на управление, на обратното мнение са 20 процента от тях, каза изпълнителният директор Георги Стойчев. – Тези, които имат позитивно отношение към демокрацията са мнозинство сред симпатизантите на всички политически партии, с изключение на БСП. Според мнозинството български граждани държавите, които се управляват най-добре и от които България трябва да вземе пример, са Германия (40 процента), следвана от други две европейски либерални демокрации: Швейцария и Великобритания предпочитани от 14 процента от анкетираните. Едва 6 процента от респондентите посочват Русия като пример за подражание, а 2 процента – Китай.

Едно от достиженията на демократичното управление на България към момента е увереността на преобладаващото мнозинство, че може свободно да се ползват от основните си граждански права.

Съществуват изключения, някои групи от населението имат усещането, че в по-малка степен могат да се ползват от тези си права, продължава Георги Стойчев. – Двойно повече от хората на държавна работа се опасяват, че ако изразят критично отношение към правителството ще имат негативни последици, в сравнение с работещите в частния сектор. Сред определени групи от населението има по-високо ниво на опасение, че те могат да бъдат подслушвани и спрямо тях може да се упражни нерегламентирано преследване от страна на държавата. Страхът от подслушване е най-силно изразен в София, където 42 процента от анкетираните смятат, че телефонът им може да бъде подслушван от полицията, сравнено с 28 на сто средно за страната.

Широко разпространените дискриминационни нагласи са допълнителен фактор за изключването на широки обществени групи от политическия живот. При равни други условия 70 на сто от запитаните не биха гласували за кандидат за кмет от ромски произход, 66 процента не биха гласували за кандидат за кмет, който е с нестандартна сексуалност, 62 процента не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от турски произход. 80 на сто от респондентите заявяват, че при равни други условия биха гласували за жена – кандидат за кмет, но тази подкрепа е 12 на сто по-ниска сред тези, които се самоопределят като турци и с 30 процента по-ниска сред други, които се самоопределят като роми.

В рамките на изследването установяваме два огромни дефицита на функционирането на демокрацията, продължава Георги Стойчев. – Наблюдава се висока степен на пасивност на българските граждани. 80 на сто от запитаните заявяват, че не участват в никаква форма на организиран обществен живот. Огромната част от запитаните са оставили обществените дела в ръцете на 20 на сто от тях, като дори сред тези проценти половината са ангажирани с някаква форма на обществена дейност спорадично. Тези, които активно се занимават с обществена дейност – членуват в партии, синдикати или НПО, са около 10 на сто, което е далеч от характерните нива за развитите европейски демокрации. Половината от анкетираните заявяват, че нямат доверие в нито един народен представител от техния избирателен район, същото де отнася и за чувството на представеност в общинските съвети.

Един от основните изводи в изследването е, че българската демокрация има проблем не само с върховенството на закона, заяви Георги Стойчев. – 77 процента декларират несъгласие с твърдението, че законите в България се прилагат еднакво за всички, 69 на сто не са съгласни с твърдението, че законите са ясни и разбираеми, а 58 на сто смятат, че законите не са справедливи. Ако хората не вярват в справедливостта на закона и не го разбират, тогава е много по-трудно да се създаде култура и практика на върховенството на закона.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" е включен в енергийната мрежа след годишен ремонт

Приключи плановият годишен ремонт на шести енергоблок на единствената българска АЕЦ - "Козлодуй". След проверка от ядрения ни регулатор в 10:07 ч. блокът е включен в електроенергийната система на страната. Освен извършения ремонт с цел повишаване на..

публикувано на 23.11.24 в 14:26

Бойко Борисов предложи изход от политическата криза

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е изпратил писмо до "Продължаваме промяната"-"Демократична България" с предложение за излизане от политическата криза. Информацията е потвърдена от източници на БНР, информира Мария Филева. Борисов е предложил лидерът на..

публикувано на 23.11.24 в 12:17

Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" чества своя храмов празник

Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" отбелязва своя храмов празник днес. Светата обител, символ на българската столица, е храм-паметник, построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго..

публикувано на 23.11.24 в 08:15