България се нареди в дъното на класацията и се оказа сред „лошите момчета” в ЕС, след като заедно с Хърватия, Франция, Италия и Португалия попадна в графата на страните, в които има прекалени дисбаланси, изискващи решителни политически действия и конкретен мониторинг. Това е по същество, но е казано на няколко страници с езика на бюрокрацията и дипломацията, в пакет от специфични препоръки за държавите-членки на ЕС, изготвен от Европейската комисия и представен в края на миналата седмица в Брюксел.

Става въпрос за препоръки към 28-те за постигане на икономически растеж и същевременно за повишаване на доходите на населението при провеждането на разумна фискална политика. С други думи, и вълкът да е сит и агнето да е цяло, както са казвали мъдрите българи. Препоръките се представят всяка пролет като елемент от Европейския семестър – механизмът на ЕС за координация на икономическите политики на страните-членки.

Поредната оценка за България на изпълнителния орган на Съюза не е напълно отрицателна, но не и толкова положителна, колкото се очакваше. Маркира някой и друг напредък, което обаче не е достатъчно, за да се разсеят съмненията, че страната е потенциален рисков фактор за ЕС.

Така към станалия вече традиционен мониторинг на ЕК върху правосъдната система и корупцията по високите етажи на властта се добавя и един дълъг списък от допълнителни критики към България. Като се започне от фискалната политика и се стигне до пенсионната система.

Авторите на документа не пропускат сътресенията в банковия сектор от лятото на 2014 г., свързани с фалита на четвъртата по големина банка в страната – Корпоративна търговска банка, и правят извода за наличие на институционални и надзорни недостатъци в България. Не харесват и фискалната политика, тъй като мерките за поддържане през 2015 г. на дефицит от 2,8% от БВП не са достатъчно конкретни. А данъчното законодателство продължава да бъде предизвикателство за България, тъй като нямало цялостна стратегия за неговото спазване.

Тежки са оценките и за здравеопазването. Според ЕК то трябва да реши редица проблеми,сред които слабите резултати и ниската степен на финансиране. Брюксел отчита също, че структурната безработица в България се задълбочава, особено сред младите хора. Образователната система пък е с ниско качество и не подготвя квалифицирана работна сила за икономиката. Във фокуса на критиките е и пенсионната система, след като 1,2 милиона пенсионери получават пенсия под прага на бедността в страната.

Да приемем все пак като утеха думите на Пиер Московиси, зам.-председател на еврокомисията за икономически и финансови въпроси. Според него на никоя страна-членка не се казва, че всичко й е наред, че всичко е перфектно. И че именно затова се правят препоръки за всяка от тях.

Ако погледнем обаче документа в друг ракурс, чиновниците в Брюксел на практика говорят едни и същи неща за нашите кусури още от влизането на страната в ЕС през 2007 г. България беше и продължава да бъде най-бедната страна в ЕС. В България имаше и продължава да има шепа олигарси, които в годините на членство в ЕС усъвършенстваха похватите си, за да привличат максимално в своя изгода жизнените ресурси на обществото. В България е имало и продължава да има корупция по високите етажи на властта.

И накрая още една критика. В оценката на ЕК за България се изтъква, че бедността и социалното изключване на ромското население достигат особено високо равнище и повечето от младите роми не работят, нито учат или се обучават. Мисля, че това е върхът на бюрократичното лицемерие или незнание. Надали има друга страна в ЕС, в която ромите да са толерирани до степен, че да се возят гратис в обществения транспорт и никой да не смее да им каже да си купят билетче, до степен да не си плащат сметките на тока и никой да не смее да им го изключи, да не се осигуряват, но да ползват безплатно здравните услуги и никой да не смее да ги пита как така идват в болницата когато им се налага.

Но да се върнем към Брюксел. Специфичните препоръки на ЕК към всяка страна-членка ще бъдат обсъдени на ниво министри през юни, след което ще бъдат одобрени от държавните и правителствени ръководители на срещата на върха в Брюксел на 25 e 26 юни. След това страните-членки на ЕС ще започнат да ги осъществяват включвайки ги в своите политики и държавен бюджет за периода 2015-2016. Или поне да симулират дейност в тази насока… до следващите пролетни препоръки на Европейската комисия!