Ситуацията в Република Македония фокусира нашето внимание, не само защото е съседна страна. Трябва да припомним, че на 15 януари 1992 г. България първа признава държавата като независима и суверенна. В специално интервю за Радио България Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения, коментира процесите на постюгославското пространство.
Според него, те са на няколко нива. На първо място са процесите след разпадането на Югославия и по-конкретно – процесите на изграждане на собствена, в част от случаите първа държавност за част от бившите югославски републики. На практика Босна и Херцеговина и Република Македония, като двете най-уязвими нови държави в региона, се изправиха пред сложната задача да направят преход от една многонационална конфедерация към изграждане на национална държава, съхранявайки мултиетническата толерантност в обществото.
Второто ниво – това е ролята на албанския фактор. Той е най-млад, най-динамичен, респективно най-експанзионистичен, криещ най-сериозен рисков потенциал за стабилността в региона. При това се засилва тенденцията за търсене на обединение на етническите албанци от бивша Югославия около Косово.
Третият фактор е неспособността на македонското общество и македонските управници да намерят отговор на сложните вътрешни проблеми.
Охридското споразумение заложи основа за създаване на едно съвременно общество в Република Македония, но то не можа да изтрие всички противоречия, които са натрупани вътре в него, каза Любомир Кючуков. – Политическата ситуация доведе до управление, което според мнозина нарушава демократични принципи, използва авторитарни методи. Обвинения в корупция и клиентелизъм в момента са много силни. Към тях се прибавят и влошаващото се социално-икономическо положение, цялостното обедняване на македонското население. Това са все проблеми, които генерират още едно ниво на противопоставяне - освен ясно обозначеното етническо, се оформя и остра вътрешно-общностна политическа конфронтация. Четвърти и особено значим фактор е позицията на ЕС. В региона се чувства европейски дефицит. Тезата на председателя на ЕК Юнкер, че в близките пет години не предстои разширяване на ЕС, не носи изненада като времева рамка. Но тя е контрапродуктивно, както от гледна точка на демонстрирания ангажимент от страна на Брюксел за това, което се случва в Западните Балкани, така и като отнемане на хоризонта, мотива и сплотяващата роля на усилието за покриване на критериите за членство и това също допринася за задълбочаването на наличните вътрешни проблеми.
Как се отразява ситуацията в Република Македония на отношенията с България?
България има всички основания, както и останалите страни от региона, да бъде силно притеснена от дестабилизацията на политическата ситуация в Република Македония, отговаря Любомир Кючуков. – Случващото се на Балканите придобива собствена динамика, когато става дума за конфронтация на етническа и религиозна основа, която е трудно контролируема, дори от тези сили, които са въвлечени в процесите. Имаме примери за това – Босна и Херцеговина и Косово, включително и проблемите в самата Македония от преди 15 години. Всичко това влияе пряко върху стабилността на региона. Тук за мен възниква основния въпрос: прави ли България достатъчно за цялостното развитие на българо-македонските отношения през призмата на стабилизирането на региона. Аз мисля, че единствено разтварянето на натрупаните исторически, етнически, религиозни, културни противоречия и конфликти в по-широката общност на ЕС, където и границите са ирелевантни, може да доведе до дългосрочно решение за преодоляване на дестабилизиращия потенциал на страните от Западните Балкани. Най-важното днес е да се предотврати по-нататъшната дестабилизация на Република Македония и да се стабилизира нейната държавност – евентуални процеси на разпад могат да взривят целия регион. Затова България е заинтересована през призмата и на собственото си развитие и на собствената си стабилност от интегрирането на всички страни от Западните Балкани в ЕС.
Най-сигурното решаване, според Любомир Кючуков, на реално съществуващи двустранни проблеми не е обуславяне на процеса на интеграция с допълнителни условия, а настояване за покриването от страна на Република Македония на критериите за членство в ЕС. А тези критерии включват добросъседството.
В петък, 15 ноември, с усилване на вятъра от северозапад, облачността ще започне да се разкъсва и намалява, след обяд в северозападните райони до предимно слънчево време. Облачно, на отделни места със слаби превалявания от дъжд, ще се задържи..
Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..
В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..
В "България днес" на 15 ноември ще разберем какви "неразказани истории на българите" във Франция откриха възпитаниците на българските училища "Кирил и..
В неделя над повечето райони ще преобладава слънчево време. Ще бъде почти тихо. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около..
В събота, минималните температури ще са между 2° и 3°, в София – около минус 2°. През деня ще е предимно слънчево. Преди обяд, на места в котловините и..