За четири месеца в държавния бюджет на страната се натрупа излишък от над 500 млн. евро, което е една доста внушителна сума при положение, че за цялата година се очакват публични приходи от 14 млрд. евро. Ако в касите на държавата продължат да влизат толкова много пари, ще се окаже, че в края на годината вместо предвидения дефицит от 3%, публичните финанси ще излязат на плюс с повече от 1,5 млрд. евро и за планираните разходи няма да се наложи да се теглят нови заеми. В същия момент, когато финансовото министерство се похвали с тези положителни резултати, авторитетният Институт за пазарна икономика оповести, че българите вече са на данъчна свобода, т.е. че вече са си платили всички данъци за годината и отсега нататък работят единствено за себе си. Тези две новини би трябвало да вдъхват кураж и оптимизъм на българите, ако в същото време синдикатите не бяха съобщили, че според тях около половината от 7,2 милиона сънародници живеят със средства до размера на минималната работна заплата, която е 185 евро месечно. В края на първото тримесечие на 2015 г. стойността на необходимите средства за издръжката на живота е била 290 евро на човек, припомниха в този контекст от КНСБ. От тези изчисления излиза, че липсват цели сто евро за приличен начин на живот и повечето българи живеят под общоприетите и считани за нормални стандарти.

Сухите цифри стават по-разбираеми, когато се обясни какво реално се крие зад тях. Цветущите финанси на държавата не се дължат нито на някакви нови или по-високи данъци, нито на някакъв бум на бизнеса и потреблението,а още по-малко на чувствително подобряване на събираемостта на държавните вземания. Те са чисто и просто резултат от възстановяването от Брюксел на вече направени от българската държава разходи по осъществяването на европейски проекти в страната. На практика това не са никакви допълнителни приходи, а просто възстановяване на разходи. Такова натрупване на неплатени, но одобрени от Европейската комисия субсидии, едва ли ще се повтори до края на годината, така че този лъч светлина е само един моментен проблясък без особена перспектива.

Данъчната свобода по принцип е хубаво нещо и фактът, че вече нямаш дългове към държавата е мотивиращ за още повече усилия да печелиш и да се радваш на плодовете на своя труд и бизнес. Като се знае обаче, че най-високата средна заплата в България се върти около 420 евро месечно и че далеч не всички могат да се стремят към този общоприет таван, излиза, че и данъчната свобода е далеч от представите за мечтаното благополучие и състоятелност.

А това че повечето българи живеят в значителни материални лишения в действителност не е новина, която предизвиква изненада. Напротив, фактите, които доказват, че те са най-бедните европейци са неизброимо много. Достатъчно е да припомним дори един единствен извод от изследване на цитирания Институт за пазарна икономика, според което 1/5 от населението е в риск от бедност, а един на всеки десет е в риск от дълбока бедност. Така че за никакви фанфари не може да претендира правителството, което трябва да удвои усилията си за подобряване на жизненото равнище на българите и за доближаване на техния стандарт на живот до средноевропейските равнища.