Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Реформаторство без реформи” преди избори

БНР Новини
Борис Попиванов и Нено Димов
Снимка: БГНЕС

Очакваните реформи бяха в обсега на месечните доклади на институт „Иван Хаджийски”и на Института за дясна политика, огласени през отминалата седмица.

Народното събрание започва работа по промените в Конституцията, които пряко засягат съдебната власт и работата на ВСС. До 14 май мнозинството трябва да предостави в писмен вид актуалната версия на промените, по която ще се търси подкрепа в парламента. В неделя премиерът Бойко Борисов даде положителна оценка на работата на кабинета и обяви, че най-голямата реформа, случила се в България, това е инфраструктурата и строителството. Също в неделя, след среща с министрите на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на социалната политика Ивайло Калфин, министър-председателят подкрепи готвената пенсионна реформа и заяви, че исканията, свързани с увеличение на възрастта за пенсиониране на синдикатите в сектор „Сигурност”, са приети, но конкретните решения ще станат ясни на заседанието на Министерския съвет в сряда. Във връзка със здравната реформа коментарът на Бойко Борисов е, че здравният министър Петър Москов прави нещо, което 25 години не е направено.

Април донесе едно увеличаване на говоренето за реформи и все повече са гласове от различни краища на политическия спектър, че реформите не се случват, каза анализаторът Борис Попиванов от „Иван Хаджийски“. Независимо че в последните дни стана дума за предстоящи преговори между партиите за търсене на консенсус за промени в Конституцията, далеч сме от формирането на някаква законодателна пътна карта тези реформи да се случат. Ето защо ми се струва оправдан етикетът, който институт „Иван Хаджийски“ постави на целия вътрешно-политически процес през месец април, че става дума за реформаторство без реформи, за много повече говорене отколкото действия.

Нено Димов – председател на Института за дясна политика предупреди, че според техния анализ, има забавяне на заявените реформи в здравеопазването и пенсионното осигуряване.



За разлика от двете реформи, пенсионната и здравеопазването, считаме, че е успех постигането на консенсус от страна на управляващите за реформата в съдебната система
, продължи той. – Ако тя не бъде подкрепена от БСП и ДПС, което още не е ясно, трябва тези партии да обясняват защо не я подкрепят, а с тях има конституционно мнозинство. Консенсусът, който постигнаха управляващите при гласуването в пленарна зала на стратегията за съдебната реформа, е предпоставка за конституционните промени, които са необходими. В противен случай това би било откровен саботаж на реформата от страна на социалистическата партия и на опозицията като цяло.

Най-тежкото изпитание за кабинета, според Института за дясна политика, е оставката на министъра на вътрешните работи Веселин Вучков. Тази криза е била преодоляна с избора на Румяна Бъчварова, която е и вицепремиер.

В момента правителството стои стабилно
, продължава Нено Димов. – Въпреки все още недобрата комуникация, то успява да преодолее проблемите, които само си създава. В доклада си отчитаме, че между ГЕРБ, което е една всеобхватна партия, Реформаторския блок, като наследник на десните партии на прехода, и Патриотичния фронт, като една патриотична организация, очертаващият се консенсус е на една консервативна база. А това са основните ценности – защита на националните интереси, защита на капитализма и устоите на християнските ценности. С течение на времето, ние виждаме ясна тенденция, че десните партии от тази коалиция все повече намират този консервативен консенсус, върху който да се гради бъдещото управление на десницата.

Според Борис Попиванов, в доклада на институт „Иван Хаджийски” се отбелязва, че конгресът на БСП е потвърдил радикалната лява линия на председателя Михаил Миков. Активизацията на АБВ има за цел да покаже ключовото значение на партията в управленската формула с цел да я превърне в паралелен център на послания и политики. Що се отнася до ДПС, партията се опитва активно да задейства „законът за скачените съдове” с Патриотичния фронт, като превърне конфликта с тях за централен за политическия живот.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Три години по-късно – за войната в Украйна, мира и бъдещето

Точно преди 3 години, на 24 февруари, започна инвазията на Русия в Украйна – събитие, което събуди Европа 77 години след края на Втората световна война и постави под въпрос една от основните цели на ЕС – предотвратяване на нов конфликт на континента...

публикувано на 24.02.25 в 13:10

Шествия в България по повод третата годишнина от руската агресия в Украйна

По повод третата годишнина от войната в Украйна, българско-украински сдружения и неправителствени организации организират вечерта на 24 февруари шествия в София, Пловдив и Велико Търново. Терорът на Кремъл има невиждани размери и това е..

публикувано на 24.02.25 в 10:01

София е домакин на балканския форум В40

Най-престижният форум на местната власт на Балканите – B40 ще се проведе в София между 24 и 25 февруари. Темата на софийското домакинство е “Бъдещето на Балканите: иновации, сътрудничество, зелен преход и растеж”, а фокусът на българското..

публикувано на 23.02.25 в 17:48