Датата 9 май разбуни политическите духове в България за пореден път, като напомни, че и след четвърт век преход по определени въпроси от историята българското общество продължава да е разделено. С декларация по повод 70-годишнината от капитулацията на нацистка Германия във Втората световна война и по повод Деня на Европа 9 май, парламентът осъди всички форми на ксенофобия, екстремизъм, неофашизъм и насилие,  и призовава към въздържане от действия, водещи до нови разделителни линии в Европа. В хода на дебатите искането на социалистите да бъде призната ролята на съпротивата срещу фашизма и първостепенната заслуга на СССР в разгрома на хитлерофашизма не бяха приети.Десницата подкрепи декларацията, възприемайки я като крачка към общ прочит на най-тежките моменти в историята, чиято липса отдавна тежи на българското общество. Общ прочит на проблемната дата 9 май няма и в международен план, а в противоречията около нея този път българските управляващи заеха безпрецедентно категорична позиция. Президентът Росен Плевнелиев отклони поканата да участва в тържествата в Москва по случай Деня на победата 9 май, за да присъства на конференцията за 70-ата годишнина от края на Втората световна война, организирана в Полша.

Помолен да коментира, дали участието в тази конференция не представлява нещо като контрасъбитие на честванията на 9-и май в Москва, държавният глава изтъкна, че Денят на Европа не противоречи на почитането на паметта и на уроците от Втората световна война. Точно поради това, изтъкна той, на 9-и май в България ще се издигне високо европейското знаме, но също ще положат 23 урни от всички кръвопролитни битки, в които българи са участвали по времето на Втората световна война. Болезнените  реакции  в парламента от страна на силите, които критикуваха окончателния текст на декларацията за  9 май, свидетелстват обаче, че независимо от голямото отстояние във времето, въпросът в България продължава да е проблемен и да разделя обществото. Не толкова болезнено като някога, но все пак да го разделя. Докога ли?