„Дишам, значи живея“, „Вдишвай здраве, издишвай любов“ и „За повече усмихнати червени устни“ – са посланията на 17 популярни български актьори и музиканти, с които те участват в кампания за подкрепа на българи, страдащи от рядката болест белодробна хипертония. Това е болест, при която дишането се затруднява, човек губи сила и енергия. Стесняват се малките кръвоносни съдове в дробовете и кислородът не достига до вътрешните органи. Фотографии с лицата на известните личности са подредени в един от оживените градски паркове. А кампанията носи символа на „сините устни“ – характерен симптом при болестта, за която много хора споделят, че дори не са чували. Затова пациентите, обединени в Асоциация „Пулмонална хипертония“, организират информационна кампания, с която да изпратят своето послание.

В България с болестта са диагностицирани около130 души, но вероятно броят на болните надминава 300, смятат организаторите на кампанията. Липсата на информираност дори сред лекарите е една от причините за късната диагностика на коварното заболяване, което може да бъде установено само след поредица целенасочени изследвания. Това споделя от личен опит д-р Антоанета Пейчева, заместник-кмет на столицата, която подкрепя кампанията в помощ на страдащите от белодробна хипертония:

Болните, поради неспецифичния характер на болестта, в началото рядко търсят лекарска помощ. Болестта може да бъде открита само в лечебни заведения и клиники, оборудвани с високотехнологична апаратура. Развитието на заболяването води до бързо влошаване на качеството на живот на засегнатите. Като резултат те губят своите социални контакти с приятели и колеги. Често се влошават и семейните взаимоотношения. Хората се чувстват изолирани от нормалния живот и не са малко случаите, в които изпадат в депресия. В такъв момент решаваща роля има емоционалната подкрепа, която засегнатите от болестта получават от близките, а също и от хората с подобни заболявания. Това е от особено значение, за да се проведе успешно лечение, което по принцип продължава с годни, а дори и през целия живот.

Много от хората, засегнати от белодробната хипертония, отказват да говорят открито за заболяването. Често никой от околните не предполага за тяхното страдание, докато не се появят стряскащите симптоми, които поставят болния пред невероятни ежедневни изпитания. Тодор Мангъров е сред малкото пациенти, които открито говорят за заболяването от първо лице. Той е председател на асоциацията „Пулмонална хипертония“ и е превърнал обществената работа в своя лична кауза и повод за срещи и споделяне.

Кампанията ни е насочена към популяризиране на идеята за съществуването на това заболяване в България. Искаме да напомним на хората, които често получават пристъпи на силен задух, че трябва своевременно да потърсят лекарска помощ, защото белодробните заболявания като цяло са изключително тежки, а когато страда белият дроб, страда и сърцето. Според световната статистика, ако страдащ от белодробна хипертония човек не бъде лекуван, неговият живот ще трае между 2 и 4 години. Аз имах късмет, още с първия преглед моят лекар откри заболяването. Впоследствие претърпях сложна операция и така не се стигна до поява на допълнителни увреждания, но при много от пациентите има усложнения. Например, ако пациент с белодробна хипертония трябва да излезе от дома си и да стигне до близкия магазин, това за него е голямо изпитание, пълно с препятствия и той обмисля и прецизира всяко свое движение. Много е важно да се говори за тези проблеми, защото засега у нас липсва специализирана помощ от психолог. Ние пациентите сами запълваме тази липса, чрез организиране на срещи, разговори за подкрепа под формата на групова психотерапия. Аз също се стремя да участвам чрез своя личен пример на човек, преодолял до голяма степен негативите на болестта. Вече две години участвам във обиколката на планината Витоша с велосипед. Целта ми е една – да покажа на хората с белодробна хипертония, че борбата продължава и изход има.