Членството на България в Шенген и новата икономическа програма на ЕС, известна като „планът Юнкер“ по името на създателя й, настоящият председател на ЕК – Жан-Клод Юнкер, бяха основните теми на среща между представители на правителството и бизнеса.

Четири проекта на обща стойност около 300 млн. евро са одобрени до момента за финансиране по „плана Юнкер“. Средствата ще бъдат отпуснати от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), а проектите са разширяване на летище в Хърватия, 14 центъра за здравни грижи в Ирландия, научно-изследователска инициатива в сферата на здравеопазването в Испания и проект за иновации в промишлеността от Италия.

Относно българското присъствие в „плана Юнкер“ вицепремиерът Меглена Кунева прогнозира следното:

Какво ще реши да направи българският бизнес, предстои да видим, но изхождайки от начина, по който се развива ИТ секторът, считам, че те ще са сред първите, които ще пробият. За нас е важно да направим много добър Закон за обществени поръчки, защото това наистина дава шанс на бизнеса да натрупа опит, да натрупа история през проекти.

По повод на механизма, по който българските фирми ще кандидатстват за финансиране по плана Юнкер, Меглена Кунева заяви, че са проведени обсъждания с директора на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев, за създаване на национален подпомагащ фонд, който няма да представлява държавна помощ, а ще функционира подобно на плана Юнкер. Друга посока за подпомагане на българския бизнес ще са интернет платформи за обмяна на опит на европейския бизнес и местни центрове за консултации, които ще бъдат създадени след обсъждане с реалния сектор. Основни партньори в създаването им ще са Българската банка за развитие, Министерството на икономиката и БАИ.

Според вицепремиера Меглена Кунева, Брюксел е завишил безпрецедентно критериите спрямо Румъния и България за членство в Шенген. Това се изразява в нови изисквания за борбата с тероризма и реформата в съдебната система. Ето какво коментира още тя:

Споделянето на информация през Европол и Евроджъст върви успешно и то от много години. Светът стана много по-опасен и България да бъде извън зоната на повишена сигурност, каквато е Шенген, не е добре за нас, не е добре и за Европа.

Тя не изключи приобщаването към Шенген на страната ни да стане първо по т.нар. сини граници (по въздух и вода), а впоследствие – и по сухопътните. България има международни летища в София, Варна и Бургас, и затова спазването на изискванията няма да представлява проблем. До края на годината има две заседания на Съвета на министрите на вътрешните работи – през юни и октомври. Предстоят и последни посещения във Финландия, Холандия и Германия. Въпреки това Кунева не пожела да назове конкретна дата, на която се очаква приобщаване на страната ни към граничния съюз.

Въпросите на бизнеса бяха свързани с конкретни проблеми като поправките в Закона за обществените поръчки, според които се запазват специални дейности, поръчките по които ще се възлагат на фирми, собственост на хора с увреждания. Според реалния сектор, в ЕС е предвидена саморегулация от страна на браншовите организации и избор на възложителя кои обществени поръчки да възложи на предприятия, управлявани от хора с увреждания. Получи се и предложение за разработване на правила за т.нар. „синя карта“ или разрешение за работа на чужденци от трети страни, чиято специализация е търсена в България.