През 1982 г. е премиерата на филма „Оркестър без име”. Историята в него е за четирима мъже с различни професии, които, въпреки че не са професионални музиканти, имат мечтата да завладеят престижните сцени. Филмът и до днес продължава да привлича малки и големи и е сред най-гледаните родни ленти на всички времена. Режисьор е Людмил Кирков, сценарият е на Станислав Стратиев, а в основните роли са Георги Мамалев, Павел Поппандов, Филип Трифонов, Велко Кънев, Катерина Евро, Мария Каварджикова. Музиката е на Борис Карадимчев. Освен с незабравимите им превъплъщения, филмът ще се помни и заради емблематичните песни „Оставаме“, в изпълнение на Маргарита Хранова и „Нашият град“ на група „Тангра“. Част от лентата е снимана в град Айтос, заради близостта му с Южното Черноморие. Основните снимки са в Слънчев бряг, Черноморец и Дюни.
В интервю, запазено в Златния фонд на Българското национално радио, композиторът Борис Карадимчев, който си отиде от този свят през миналата година, казва:
Актьорът Георги Мамалев си спомня: Участието в „Оркестър без име” бе изключителен късмет за мен. В нашата професия не може без птичето, което каца на рамото. Разбира се, и друг път съдбата ми е протягала ръка, но да играеш във филма, спечелил любовта на публиката и класации за брой на зрителите, наистина е голям шанс и огромна радост. Допълва, че сценарият е писан специално за тях и затова е решено да останат с истинските си имена. Кастинг е имало единствено за ролята на певицата Рени, спечелен от Катерина Евро.
Отново в Златния фонд откриваме и няколко откъса от филма. Един от тях е знаменитият диалог между Георги Мамалев и Георги Русев за барабаните и влиянието им върху съседите:
Според Николай Николаев, който изпълнява ролята на италианеца Джани Леопарди, филмът е толкова успешен заради това, че режисьорът успява да направи от актьорите съавтори на филма. „Оркестър без име” заема достойно място в съкровищницата на българското кино и въпреки че е една от най-хубавите комедии, правени у нас, тя се фокусира и върху сериозните теми за приятелството, любовта и изкуството. Вероятно именно това, както и брилянтната актьорска игра, го прави един от най-обичаните от поколенията наши филми.
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..