Какви ли не екзотични идеи лансираха и се опитаха да прокарат в Брюксел българските власти след провала на мечтания трансевропейски газопровод „Южен поток“ в края на миналата година. От този стъпващ на територията на ЕС на българския бряг и преминаващ през страната руски газопровод се очакваха не само чисто икономически, но и геостратегически ползи за България. След като това не стана поради изострянето на отношенията на Запада с Москва, София се опита да си гарантира уж запазеното място на газовата карта на Европа като стратегически център, обявявайки идеята за изграждането на европейски газоразпределителен хъб за цяла Европа на българското черноморско крайбрежие. Тази привлекателна, но икономически не издържаща никакви критики идея не бе приета с ентусиазъм и София реши в края на миналата година да сведе поглед от небесата и да погледне открито газовата реалност. А тя е, че засега България няма потенциала да играе някаква континентална роля, а по-скоро трябва да насочи вниманието си към опасната си ултраголяма зависимост от един-единствен доставчик на газ – непредвидимата и недолюбвана в момента в Брюксел и във Вашингтон Русия.

Конкретен израз на това отрезвяване бяха постигнатите през декември миналата година в Брюксел договорки между съседките Румъния, България и Гърция да свържат най-после газопреносните си системи и те да могат да пренасят и в двете посоки газ за този, който в конкретната ситуация има нужда от синьо гориво. Срещата в София тази седмица на министрите не енергетиката на трите съседни страни потвърди желанието им да осъществят този много по-практичен и реалистичен проект и даде практически зеилена улица за осъществяването му. Тук изглежда надделя здравият разум, защото много по-естествено и нормално изглежда успешното завършване на един регионален проект, отколкото грандоманските планове на равнище континент. Всички печелят. Румъния има достатъчно свои собствени залежи от газ и няма нищо против да си гарантира нови експортни пазари. България престава да зависи единствено от обвинения в монополизъм от Европейската комисия руски държавен гигант „Газпром” и ще може при нужда да разчита на внос от Румъния или от Гърция, през която се очаква да преминава цяла мрежа от международни газопроводи и която също ще има изгода както от транзита, така и от евентуален експорт. Брюксел отдавна настоява за ускоряване на работата по приоритетния за него Южен газов коридор и гледа с добро око на тристранния проект, наречен Вертикален газов коридор. И не само одобрява, а и сигурно ще финансира газовите връзки между трите държави.  Това е още една допълнителна гаранция, че в този проект „има хляб“ и че ще стане.