В годините след Освобождението на България от османско владичество една от основните задачи на българското общество е възпитанието на младото поколение. Първи опити да въведе физическо възпитание в страната прави учителят по химия Тодор Йончев, който кани 10 преподаватели по гимнастика от Швейцария. Така от 1895 до 1897 г. в страната се формират първите гимнастически дружества. Година по-късно се създава Съюз на българските гимнастически дружества „Юнак”. Негов първи председател е Тодор Йончев.
Диапазонът на социалната принадлежност на хората, които са членували в тези дружества, е бил изключително голям – разказва Катя Димитрова, главен уредник в Музея на спорта в София. – От висши чиновници до хора, които са били почти без образование, което още веднъж подчертава дори в тези начални години обединяващата роля на спорта сред хората от обществото ни. По-късно височайш покровител на този Съюз е бил цар Борис III, и даже когато се раждат наследниците Мария-Луиза и Симеон, той казва, че иска неговите деца да бъдат възпитавани на патриотизъм в редиците на тази организация.
Със собствени средства членовете на дружествата строят първите гимнастически салони и стадиони, където младите хора се обучават на танци, лека атлетика, бокс, фехтовка, борба. В някои градове се практикува плуване, гребане, езда.
В неголямото пространство на Музея на спорта сме отделили голямо място на Съюза „Юнак”, и това никак не е случайно, защото той е развивал изключително богата културно-просветна дейност, която го прави уникална организация в българския спорт. И аз съжалявам, че много хора не знаят за тази организация, която на практика поставя основите на модерното преподаване на физическото възпитание в българското училище, както и началото на практикуване на доста видове спорт в нашата страна – казва Катя Димитрова.
И това е така: швейцарските учители пренасят в България такива спортове, като бейзбол, баскетбол, волейбол, фигурно пързаляне, футбол. Сред гимнастиците се провеждат музикални и литературни конкурси, четения, беседи, организират се хорове и музикални състави. Отделните дружества издават няколко вестника, написани са много книги с подробно описание на упражненията и с илюстрации. Най-важното обаче в дейността на „Юнак” остават гимнастическите събори, които се провеждат от 1900 година на всеки две или три години. Програмата включва тържествени паради, общи гимнастически упражнения и състезания по бягане, хвърляне на копие, скокове на дължина и височина, вдигане на тежести, борба.
Участниците са изпълнявали масови демонстративни упражнения, разбира се, те са предварително отрепетирани. Целта е била да покажат благотворното влияние на спорта върху човешкия организъм. Съборите са имали състезателен характер. Победителите получавали медали, плакети, купи, грамоти. И всичко това може да се види във витрините на Музея на спорта, както и официална униформа на Съюза „Юнак”. В един от тези събори през 1910 година, заедно с българите са участвали сърби, чехи и руси, а доказателство за това е стара снимка, репродукцията на която също се пази в музея.
Повечето събори се провеждат между дружествата в страната, но има българско участие в събори във Венеция, Прага и други градове. В България основното място за такива мероприятия е бил едноименният стадион „Юнак” в София. Сега на мястото му е Националният стадион „Васил Левски”. Малко известен факт е, че България е участвала в учредяването на Първите Олимпийски игри в Атина през 1896 година с петчленна делегация от софийското дружество „Юнак”.
Съюзът на българските гимнастически дружества „Юнак” просъществувал 50 години, и за съжаление, е унищожен, а след това напълно изкоренен от съзнанието и културата на последните няколко поколения. Но в Музея на спорта днес могат да се видят експонати, разказващи за богатата история на „Юнак”.
До 1989 година за „Юнак“ не се говореше, защото тя е от организациите, които след смяната на властта през 1944 година, като всички съществуващи тогава спортни организации, е ликвидирана като буржоазна. Цялото имущество е разграбено. Но аз искам да подчертая, – казва Катя Димитрова, – че тук, в Музея на спорта, ние винаги, макар и тихомълком, сме изследвали историята на „Юнак“ и сме натрупали експонати, които след това направихме достояние на хората. Защото ние като историци знаехме къде е историческата истина. По време на социализма спортът много се разви, той беше държавна политика, но някак си незаслужено беше пренебрегната и премълчавана дейността на старите спортни организации, които, на практика, през първите десетилетия на новия век направиха българския спорт почти равен на европейските спортове в останалите страни. И това не бива да се забравя. Аз като историк винаги казвам, че рано или късно истината винаги излиза наяве.
Снимки: Десислава Иванова и stara-sofia.com
На 16 март Православната църква чества паметта на светите мъченици Савин и Папа (Папий). Свети мъченик Савин бил старейшина на египетския град Хермопол. По време на гоненията срещу християните при император Диоклециан (284–305 г.), свети..
На 15 март Православната църква възпоменава свети Григорий Палама и свети мъченик Агапий. Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски , е роден през 1296 година в Мала Aзия. По време на турското нашествие семейството му избягало в..
На 14 март Православната църква чества преподобни Бенедикт Нурсийски . Той се счита за главен основател на монашеския живот на Запад, където то се развило много по-късно, отколкото на Изток. Съставил монашески устав, приет в много обители...
На 6 април тази година Православната Църква отбелязва Пета Неделя на Великия пост, посветена на преподобната Мария Египетска. Почитат я и..
На 7 април Православната църква отбелязва паметта на преподобни Георги Митилински (има и друг св. Георги Митилински, който се чества на 16 май)...