В началото на прехода медиите бяха стожери на свободата, а днес са деградирали до зависими от политически и икономически интереси. Това е един от изводите на германската политическа фондация „Фридрих Еберт” от проведено наскоро изследване на медийната среда в България. Изследването откроява и други, отдавна познати и все още нерешени проблеми на медиите в България: липса на прозрачност на собствеността, неефективни мерки за ограничаване на медийната концентрация, нарушена автономност, закърняване на обществените функции на медиите и др. Възможно ли е обаче в държава, в която по думите на бивш германски посланик в София има „фасадна демокрация”, медиите да са свободни и достоверни и превръщат ли се социалните мрежи в отдушник и заместител на традиционните медии у нас? С този въпрос се обръщаме към доц. Орлин Спасов, преподавател във факултета по журналистика на СУ и редактор на медийното изследване на фондация „Фридрих Еберт”.
Очевидно е, че българската медийна среда има страшно много проблеми и един от централните е именно липсата на достатъчно демократичност във функционирането им. Знаем за проблемите, свързани със собствеността. Малко са медиите, които следват реални пазарни принципи и т.н. Знаем за преобладаващия булеварден, сензационен характер на българските медии. Аз не мисля, че тази криза на традиционната медийна среда трябва да ни отведе към една безкритична апологетика на социалните медии и мрежи. Разбира се, в някакъв смисъл те са отдушник, но само за една част от съзнателното българско гражданство, която си дава ясна сметка за проблемите с медийната среда. Това е все пак един сравнително ограничен и информиран елит. Мисля, че ако погледнем едрата рамка, все пак традиционните медии продължават да формират общественото мнение поради простата причина, че когато говорим за пресата, радиото и телевизията ние имаме една много по-богата палитра на различни мнения. В хода на коментарите възниква и общественото мнение, което на свой ред влияе върху политиката. Това впрочем е единственият начин, медиите да влияят върху вземането на политически решения.
Интернет в България продължава да бъде изключваща медия. Все още много малка част от българите вижда в мрежата възможност за изразяване на гражданска позиция. И въпреки това социалните мрежи все по-често „подсказват” теми на традиционните медии. Най-пресният пример за това е случаят с певец, уволнен от църковно-славянския хор „Йоан Кукузел” заради публикувана във Фейсбук критика срещу културния министър Вежди Рашидов. Певецът се възмути, че за концерт в катедралата „Нотр дам дьо Пари”, съпътстващо събитие на тракийската изложба в Лувъра, хористите трябвало да получат само командировъчни, вместо възнаграждение. От социалната мрежа темата за пренебрежителното отношение към хората на изкуството светкавично прескочи в сутрешните телевизионни блокове.
Това е една интересна тенденция – коментира доц. Орлин Спасов. – Традиционните медии започват да разглеждат социалните медии като източник на информация и много неща информационно се случват първо именно в социалните медии. Много хора там са в състояние да пуснат новина или някакъв коментар, още преди по-тромавите институции на традиционните медии да могат да реагират.
Медийните експерти отбелязват, че изразяването на мнение в социалните мрежи е паралелна публичност, където много по-лесно намират място табуизирани в централните медии теми. Говори ли това за глад за журналистически анализи и сериозни разследвания?
Снимка: БГНЕС
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на Рим, където гостуваме на журналиста Ирина Стоилова – интервюто е част от проекта "Радио България при..
В събота, 11 януари, ще нахлува студен въздух. Ще е облачно. Валежи от дъжд ще има в източните райони и Горнотракийската низина. В Лудогорието и Добруджа дъждът ще е примесен със сняг. Ще духа умерен, в Дунавската равнина и временно силен вятър от..
В брой 34 на предаването ни слушайте: Приоритети пред Изпълнителната агенция за българите в чужбина през 2025 г. – интервю на Йоан Колев с Райна Манджукова, изпълнителен директор на ИАБЧ; Какво не знаем за митрополит Климент (Васил Друмев) –..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
"Позицията на правителството е константна. Българската православна църква (БПЦ) е една и неделима. Нейното единство е от особена важност за обществото. При..