Външният министър Даниел Митов опроверга твърдения на бившия президент Георги Първанов (2002-2012), че загубата на проекта за газопровод „Южен поток“ е сигнал за крах на външната политика на България и страната е застрашена от изолация. Според министъра, опасност от външнополитическа изолация няма, а когато става въпрос за позиции в енергетиката, разговорите с други държави вървят много добре. Като потвърждение на това Митов изтъкна обстоятелството, че създадена от Европейската комисия група на високо ниво, която разговаря за енергийната сигурност на Югоизточна и Централна Европа, заседава през януари в София. През последните дни тезата му бе потвърдена и от няколко международни събития.

На разговори в Париж с френския президент Франсоа Оланд премиерът Бойко Борисов изложи възможностите за разнообразяване на газовите доставки, свързани с изграждане на газов хъб на българска територия, с развитие на проекта „Южен поток“, с изграждането на връзки между националните газопреносни системи, с проучванията на компаниите „Тотал”, „Репсол” и „ОМВ” за добив на газ в Черно море и др. По преценка на премиера, в лицето на Франция България е намерила необходимия мотор, който да помогне в осъществяването на енергийните й амбиции. Борисов смята така, защото Франция е държава с изключително влияние в Европейския съюз, в Комисията и в отношенията с Русия. Президентът Оланд даде да се разбере, че Франция е солидарна с българските амбиции за енергийната диверсификация, но не само в сферата на газовите доставки. Това президентът направи, като изтъкна, че заедно с премиера Манюел Валс желаят за тази диверсификация да съдейства и френският енергиен гигант EDF, произвеждащ предимно ядрена енергия. През октомври миналата година българската АЕЦ „Козлодуй“ подписа договор за удължаване живота на своя пети блок с руско-френски консорциум, в който влизат „Концерн Росенергоатом“, „Росатом сервис“ и EDF. Трите компании ще анализират възможностите за допълнителна експлоатация с още до 60 години, и са заинтересовани от удължаване на експлоатацията и на 6-ти блок на централата.

В деня на визитата на премиера Борисов в Париж, президентът Плевнелиев обсъждаше в Загреб енергийни въпроси с хърватския си колега Колинда Грабар-Китарович. Сред тези въпроси са недостатъчната свързаност между енергийните инфраструктури на държавите в Югоизточна Европа и необходимостта от създаването на регионална енергийна борса, въз основа на която да се формира интегриран енергиен пазар и премахне зависимостта от само един доставчик на енергоресурси.

Пак тези дни, на съвещание на енергийните министри на ЕС в Рига, българската делегация обяви, че страната ни скоро ще проведе търг за нефтогазовите находища в Черно море, със стремеж да се превърне в енергиен разпределителен център. Стана ясно, че правителството се стреми да смени сегашната посока на газови доставки „от руски север на юг“ с посока „юг – север“. Става въпрос за стремеж към доставки на газ по лансирания от Европейския съюз проект „Южен коридор“, за получаване на синьо гориво от Азербайджан и други страни, освен от Русия през Турция.

Очевидно е, че България не е във външнополитическа изолация по въпросите на енергийната си политика. Също така е очевидно, обаче, че все още много зависи от сроковете за осъществяване на целите на тази политика, защото в енергетиката постигането на целите обикновено става бавно.