Взривове в цех за боеприпаси на Вазовските машиностроителни заводи – Сопот разтърсиха село Иганово в първия ден след великденските празници. Подобен инцидент бе станал в същото предприятие само преди три седмици. Загинали и пострадали няма, но се наложи евакуация, а за изясняване на обстоятелствата на място – едновременна намеса на военното и на вътрешното министерство. Причините още се изясняват, а цехът не работи в момент, когато заводът изпълнява договори, възстановява се от дълга криза и изплаща свои стари задължения. Не става въпрос за изолиран случай, а за поредица от такива, включително с човешки жертви, които през октомври миналата година от Радио България коментирахме под заглавие „Черна серия от инциденти тревожи българското общество“. Месеци по-късно, с пълно основание сега може да добавим „и продължава да го тревожи“.

През последните години при обезвреждане на боеприпаси в България са загинали 19 души, а 18 са били ранени. При предишните случаи инцидентите се отдаваха на слаба квалификация на персонала, занижен контрол на производствения процес, възлагане на обезвреждането на частни фирми, вместо на по-квалифицираните от държавния военен сектор. Преди се обсъждаше възможността за законово ограничаване на достъпа на частни фирми до този специфичен бизнес, а сега правителството склони да забрани вноса, унищожаването и унищожаването и транспортирането на стари боеприпаси от други страни-членки на ЕС.

Обезпокоително е, че Министерството на икономиката, под чиято шапка е последното предприятие, в което стана взрив, избегна да коментира вероятността за вина, но насочи вниманието към специалните служби, които трябвало да дадат отговор защо в рамките на месец два пъти гърми предприятието. Според властите, наистина е подозрително как е могло да се стигне до пожар, след като производствената база е била запечатана и достъпът до нея спрян за всички заради разследване на предишния взрив. Версията за саботаж не изключи самият министър на икономиката Божидар Лукарски. Военният министър Николай Ненчев призна, че е получил доклад, в който се намеква за саботаж, но отказа да прави изводи преди да се произнесе прокуратурата.

Основанията обществото да продължава да се тревожи са повече от едно. Чувството за слаб държавен контрол в сектора и за безнаказаност при подобни случаи не е преодоляно. Досъдебните и съдебни дела традиционно се влачат с години и трудно се стига до установяването на виновни. Предприеманите мерки след всеки пореден инцидент остават само на хартия, а фактически става въпрос за щети, понасяни от един специфичен сектор на военната индустрия, който осигурява стотици работни места. Сега в публичното пространство път си пробива и хипотезата за саботаж. И докато „черната серия“ от взривове продължава, понякога с притеснителна честота, успокоенията, че подобни инциденти се случват в цял свят и никога няма 100% гаранция при работа с взривни вещества, са все по-слаба утеха.