Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Шистовият газ и българската реалност

БНР Новини
Докато обществото не бъде убедено, че добивът на шистов газ е безвреден, мораториумът, наложен през 2012 г., няма да отпадне – категорични са и управляващите, и опозицията.
Снимка: БГНЕС

През 2012 г. България наложи забрана върху проучването и добива на шистов газ по метода хидрофракинг в цялата страна. Забраната е постоянна, решиха тогава депутатите от 41-ото Народно събрание.

Фракингът не е самоцел. Това е един от сегментите, чрез който се затваря целия процес. Аз не знам защо се акцентира толкова върху фракинга, тъй като има много по-съществени дейности. Това е само частта, в която става усвояването на сондажите преди пускането им в експлоатация. Това звучи доста помпозно и атрактивно и поради непознаване на материята и на процесите, най-лесно беше акцентът да падне върху процеса фракинг, заяви Васко Начев – експерт в областта на проучването и добива на петрол и природен газ, по време на кръгла маса, организирана от Радио България.

Не е мое и не е политическо, а е мнение на българските учени – сегашният начин за проучване и добив на шистов газ не може да бъде безопасен от гледна точка на околната среда. Докато това съществува като становище на БАН и се подлага на съмнение, не само в България, мораториумът ще бъде в сила, каза един от участниците – депутатът от БСП Таско Ерменков, член на Комисията по енергетика.

Фракингът е един краткотраен процес от няколко часа до един-два дни и се прилага при усвояването на сондажа преди пускането му в експлоатация. След това сондажът придобива нормален вид, какъвто е при конвенциалния добив на газ. Няма разлика между единия и другия вид, уточни Васко Начев.

Единственият проблем, който стои пред шистовия газ, като технологичен процес, е  в това, доколко той е икономичен, заяви Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията. – Причината е, че липсва нужната инфраструктура, сложни са процедурите при отдаването на земя на компании при добив на шистов газ. Този процес се оскъпява и крайната цена на шистовия газ ще бъде по-висока, от цената на газа, който внасяме от „Газпром“. Но трябва да имаме предвид, че с времето и развитието на индустриалния процес, разходите намаляват. Ако започнем процеса сега, е възможно след 50 години ситуацията да е много по-различна. Този газ може да стане много по-евтин, а може и дори да изнасяме. Според геоложките проучвания на Американската енергийна информационна агенция, показват, че ние имаме потенциал за близо половин трилион куб. м. шистов газ. Това би ни дало независимост до 2100 г.

Преди две седмици Медицинската асоциация на ЕС излезе с официален доклад за негативния ефект върху човешкото здраве от добива на шистов газ, заяви друг участник в дискусията – Георги Стефанов от партия „Зелените“. – Много учени, и не само от БАН, потвърдиха рисковете за околната среда и за хората преди няколко години. Дори, ако се абстрахираме от българските учени, нека се доверим на  една европейска институция.

Аз бях в Комисията по енергетика, икономика и туризъм, когато се прие този мораториум върху технологията по проучването и добива на шистов газ, каза депутатът от ГЕРБ Валентин Николов, зам.-председател на настоящата парламентарна комисия по енергетика. – Имаше доста грешки, защото беше приет много набързо. Мораториумът е временна забрана, докато законодателно не се реши този въпрос. ГЕРБ, като политическа партия, няма да премахне тази забрана, докато не се намерят достатъчно доказателства за управление на риска в този сектор. Търсим вариант да намерим подходяща технология, която да бъде обяснена на обществото, че тя е добра, че тя ще намали цената на енергоносителите и ще създаде работни места и независимост. Ние няма да променяме, или отхвърляме мораториума, докато обществото не бъде убедено, че добивът на шистов газ е полезен и безвреден.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 26

В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..

публикувано на 14.11.24 в 11:33

Истории за най-дълго живелия човек в света и стари родове разказва изложбата “Кодове на идентичност”

Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..

публикувано на 14.11.24 в 07:25
Дъждовно време

Валежите продължават

В четвъртък , 14 ноември, ще бъде облачно и с повсеместни валежи от дъжд, по-значителни по количество в Западна и Централна Северна България. Ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад. Минималните температури ще са между 1° и 6°, а..

публикувано на 13.11.24 в 19:57