Някога иконописците започвали създаването на произведение само след специална подготовка. Тя включвала 40-дневен пост, приготвяне на бои от  минерали и други естествени материали, избор и подготовка на основата за бъдещата икона – най-често липова дъска, покрита със заешки туткал. Използвали се темперни бои, смесени с яйчен жълтък, който запазвал ярките им цветове.

Спазвам канона, що се отнася до цветовете на дрехите, положението на телата на светците, жестовете, изображенията на заден фон – разказва Валери. – Но като модерен, съвременен художник на икони, подобно на мнозина днес, малко се отдалечавам от канона.

Аз рисувам с маслени бои директно, ефектът е почти същият, както и при рисуването с темпера – продължава той. – Освен това, не лакирам иконите си, тъй като те придобиват почти кичозен блясък, това може да се види в творбите на доста съвременни майстори. Позлатяването е една от големите тънкости на иконописта. Може да се използва истинско злато – което правят само най-големите професионалисти. Може да се позлатява с имитация на злато, което правят масово хората, които рисуват икони. А може да се прилага, както често правя аз, просто качествена златна боя.

За иконите се използвали не само дъски, но и някои нетрадиционни материали. Например, през Х век в България се изработвали керамични икони и изображения на светци и ангели. Някои от иконите били с кръгла форма. Кой е най-интересният материал, върху който е рисувал икона Валери?

Този материал може би не е чак толкова странен, защото вече се среща често – това е щраусово яйце. Първо изолирах повърхността му с поливинилацетатно лепило (С200). Това е често използвана техника, за да не попиват боите в материала, и по този начин да не се губи наситеността на техния цвят. И след това нарисувах върху него Исус Христос Спасител.

Какво е общото между създаването на икони и радиожурналистиката?

Общото е предизвикателството. Защото понякога, колкото и непрофесионално да звучи, когато започнеш да правиш нещо в радиото, интервю или репортаж, ти всъщност не знаеш какво ще се получи в крайна сметка, въпреки че имаш ясна концепция за това как трябва да протече този репортаж или това интервю. Същото е и с иконата: започвам с една концепция, но в един момент, когато съм стигнал почти до половината на тази икона, решавам, че тя не ми харесва и започвам или някоя напълно нова, или на същия светец, но, да кажем, в друга поза. Така че общото между тези две на пръв поглед несъвместими дейности е, че понякога се налага импровизация.

Снимки: личен архив на Валери Великов