Ако се запитаме дали медицината е благо или вреда за обществото, недвусмислено отговорът ще бъде „благо”. От друга страна медицината изучава не здравето, а болестите, стремейки се да оздрави човека. Професионалният празник на работещите в здравеопазването и световен ден на здравето,който през тази година е посветен на здравословното хранене, ни кара да погледнем критично върху системата, като заговорим за постиженията и пропуските.
Според д-р Юлиян Йорданов, заместник-председател на Българския лекарски съюз (БЛС), през последните 15 години здравеопазването у нас незабелязано се е модернизирало с придобивки като роботизирана хирургия, модерна ехографска апаратура, скенери и др. Страната ни е на едно от първите места в Европа по достъп до специализирана медицинска грижа, сочи Индексът на здравния потребител. От друга страна – сравнителни проучвания на страните от ЕС показват, че здравните показатели у нас не са добри. Това се дължи на много фактори – не само на системата на здравеопазването и нейното състояние, но и на демографските проблеми, които протичат в страната – ние сме с отрицателен прираст и застаряващо население. А очакванията на пациентите надминават възможностите на здравната каса.
Ние разполагаме с най-малко пари за здраве на човек от населението от страните на ЕС, а искаме европейско здравеопазване – казва заместник-председателя на браншовата организация.
Развитите европейски държави отделят около 7 процента от БВП за здравеопазване, а у нас тази стойност е около 4 процента. В допълнение – около 1,2 млн. граждани не плащат здравни осигуровки. До скоро некоректен платец беше и самата държава, която осигурява над половината население, но плаща 4 процента вместо определените по закон 8. В бюджета за тази година е заложено поетапно изравняване на здравните вноски на осигуряваните от държавата групи, с и тези, които работят в реалния сектор.
Държавата осигурява 9 категории граждани (студенти, пенсионери, безработни, военнослужещи и др.)и плаща здравна вноска на половината от минималната здравно-осигурителна вноска, която всеки от нас плаща – казва д-р Йорданов. – Това демотивира и останалите да внасят редовно здравни вноски. Има и не малък контингент от хора, около 200-300 хиляди души, които могат да плащат своите вноски, но които предпочитат да се включат в системата, когато имат нужда от това. Достъпът до системата е значително облекчен, а промените, които се готвят в Закона за здравно осигуряване, ще въведат по-строг ред.
Те предвиждат неосигурените да могат да възстановят правата си срещу еднократна вноска от 2000 лв., което е значително увеличение спрямо досегашните 600 лв. Възстановяването на здравно-осигурителните права обикновено е временна мярка. Към нея се прибягва при необходимост от скъпоструваща манипулация, която се заплаща от Здравната каса. След това възстановилите правата си отново могат да напуснат системата. А това води до загуби.
За първите три месеца на финансовата година Здравната каса се оказа в преразход, като за лекарства не достигат около 100 млн. лв., а за болниците – приблизително 50 млн.лв.
Като че ли нито касата, нито държавата могат да се справят с този проблем. За дейност в болниците се слагат лимити, но за лекарствата това не може да се случи – коментира поредния дефицит д-р Йорданов. – Факт е , че за първите три месеца на тази бюджетна година за онкомедикаменти в болничната помощ преразходът е 25 млн. лв. Там трябва да се търси една от основните причини за увеличаване на разходите в здравеопазването. Няма как да не се повишават разходите за здравеопазване. Болничната помощ е свързана и с медикаменти, и с повишаващите се цени на тока, парното, медицинските изделия. Всички тези цени вървят нагоре. Няма как финансирането на здравната системата да остане без промяна. Или пък другата теза – то се увеличава, а качеството не се променя.
Причина за дълговете на здравните заведения са и недофинансираните клинични пътеки, които представляват основната част от дейността им.
За да се оздрави здравно-осигурителната система, от една страна – трябва да се запушат пробойните в нея, а от друга – да се увеличи финансирането, счита заместник-председателят на браншовата организация.
Ако през годините държавата се оттегля от разходите за здравеопазване за сметка на НЗОК, редно е тя да отстъпи управлението на публичните средства на обществото.
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
Атина предупреди, че очаква спазване правата на гърците в Северен Епир Гърция предупреди албанския премиер Еди Рама, че спазването на правата на гръцкото малцинство в Албания остава изрично условие за присъединяването на Тирана към..
Международният фестивал на етнографското кино "OKO" ще се проведе в София от 8 до 15 ноември. Форумът се осъществява с подкрепата на Националния филмов център, Столичната община, Посолството на Украйна и Держкино на Украйна. Тази година екипът на..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..
На 83-годишна възраст почина художникът Владимир Коновалов (1941 - 2024), съобщи Съюзът на българските художници (СБХ). Роден е в Лувен, Белгия...