Наскоро Министерството на финансите се похвали, че по предварителни данни, към края на първото тримесечие, преизпълнението на бюджета е близо 15 процента или около 1.2 млрд.лв. Както се казва – дотук добре. Но нека си зададем въпросите „Как държавата харчи парите ни?“ и „Защо не виждаме ефекта?“ Според икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов, средствата се харчат неефективно, затова и не постигаме по-добър резултат. Социалните разходи са цели 50 процента от бюджета, защото половината от населението живее на помощи или пенсии.

У нас много хора се пенсионират далеч преди да навършат пенсионната си възраст – казва Георги Ангелов. – Това са нар. „млади пенсионери“, които биха могли да допринасят, но не го правят и за тях също отделяме значителни средства. Полицаи, военни и др. групи от обществото продължават да ползват привилегията на ранното пенсиониране.

Голям е делът и на младежите, които нито работят, нито учат. Тъй като много хора разчитат на социални плащания, жизненият им стандарт е нисък.

Социалните плащания би трябвало да се насочват наистина към хората, които не могат  да работят или временно са извън пазара на труда – категоричен е бюджетният анализатор. – Начинът да излезем от тази спирала се казва икономическа политика или пренасочване на средства към дейности, които създават работни места, икономически растеж и доходи.

България е сред водещите страни в Европа с около 10 процента на заделените от хазната средства за издръжка на полиция и съдебна система. Всеобщо е обаче мнението, че въпреки скъпата си издръжка, МВР и съдът често си прехвърлят топката, от което се възползва безнаказаната „едра“ и „дребна“ престъпност.

Тъй като големите ресурси са насочени към неефективни дейности, за важните сфери като образованието, инвестициите в което имат дългосрочен положителен ефект, остават по-малко средства. Решението на книга е просто – по-добро образование, повече квалификация и следваща интеграция на пазара на труда. Проблемът е в изпълнението – не знаем как да го направим. Ромските деца, които през 90-те години не посещаваха училище, сега разчитат на социалната система, казва Ангелов и допълва:

Повечето програми на социалното министерство са неефективни –  плащаме на едни хора да метат улиците. Бихме могли да инвестираме в квалификация, която да им помогне да се върнат на пазара на труда. Образованието е ключово и за емигрантите в България и за малцинствата, които не се справят добре на пазара на труда.

Освен образованието, в дългосрочен план решението според икономиста е следното:

Повече конкурентоспособност на българската икономика, защото това може да намали темпа на емиграция и да върне българските граждани. За целта се изисква по-добър инвестиционен климат, за да идват тука инвеститорите, вместо българите да отиват там, където има работни места.

Голяма част от бюджетните средства изтичат чрез дотиране на работещи на загуба държавни предприятия като БДЖ, за която харчим около 0.5 млрд. лв. годишно, непрозрачната НЕК, която е поглъща приблизително 1,2 млрд. лв. на година, дотациите в земеделието със същия бюджет. Но не водят нито до по-висока производителност, нито до разкриване на повече работни места. За много производители е по-лесно да си вземат субсидиите и да произвеждат по-малко.

Настоящото правителство си е поставило много амбициозни цели с над 1200 реформи в различни сектори, коментира още Ангелов:

Проблемът е, че на практика нито една голяма реформа не е минала. Не може да има един-единствен купувач на електроенергия в лицето на НЕК и да не правим либерализация. Очевидно този ненужен посредник трябва да изчезне и да може да се купува и продава електроенергия директно от производителя и съответно най-евтините и най-ефективни производители ще спечелят пазарен дял, а останалите – би трябвало да загубят пазарен дял. Сблъсъкът между тези, които печелят от монопола и всички останали, които биха спечелили от либерализацията, все още няма ясен изход.

Така се отглежда една нова номенклатура от герои на обратно – с много власт и практически никаква отговорност или отчетност. Те си играят със системата, а ние плащаме.