Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Червен, червен Великден!

Празникът на Христовото Възкресение е може би най-таченият и обичан ден в българския фолклорен календар. Символичният му смисъл се свързва с победата на живота над смъртта, раздялата с остарялото и отминалото и надеждата за щастливо бъдеще. Неслучайно, макар и подвижен, празникът се пада винаги в разгара на пролетта, когато животът с пълна сила разцъфтява след дългата зима. Идването на Великия ден се очаква дълго и трепетно от млади и стари. С него завършва Великият пост, най-дългият и тежкият през годината, когато в продължение на 49 дни хората се отказват от блажната храна, от виното и веселбите, от хорàта и свирните, от брачното общуване. Настъпването на Великден поставя край на дългото въздържание и предлага изобилни трапези, гостувания у роднини и близки, празнични хорà и всенародно веселие.




Емблематични за празника са шарените яйца, особено червените на цвят. Любопитен е въпросът защо именно те се превръщат в основен символ на този ден? От една страна яйцето е първата блажна храна, с която по традиция се отговява след дългия пост. В християнството то се тълкува като символ на Христовия гроб, който неговите последователи намират празен след Възкресението и по-общо, като символ на вечния живот и духовното спасение. И във фолклора яйцето е ключов образ то се свързва със слънцето, с живота и с плодородието, предпазва от зли сили, с него се лекува и се развалят магии. От друга страна, червеният цвят, който според богословите символизира пролятата кръв на Спасителя, в традиционната култура означава живот, енергия, жизнена сила и в същото време прогонва всичко лошо и опасно. Боядисването на яйца за Великден е било разпространено в целия християнски свят, но с течение на времето в Западна Европа истинските яйца са заместени от шоколадови или от пластмасови, пълни с бонбони и други лакомства. За сметка на това сред славянските и балканските народи традицията да се боядисват яйца се запазва и до днес и се усъвършенства до истинско изкуство. Тъй наречените писани яйца или шарени перашки, които момите и младите жени приготвят за най-близките и обичани хора, съчетават красиви и сложни орнаменти. Според някои изследователи те дори могат да се разчетат като своеобразен код, пазещ древни знания за вселената.

Други типични празнични храни са обредните хлябове, украсени с шарени яйца, които през ХIХ век постепенно са изместени от европейския по произход козунак, както и печеното великденско агне с традиционната дроб-сърма, приготвена от агнешки дреболии с ориз и подправки.

И днес хиляди българи се стичат в храмовете в навечерието на Възкресение Христово, за да присъстват на полунощната празнична служба и да отнесат в домовете си запалени свещички с жив огън, донесен от Йерусалим. Запазена и досега е традицията да се гостува на роднини и близки, като се носят дарове – шарени яйца и козунаци. Навсякъде звучи празничният поздрав: Христос Воскресе!, на който по традиция се отговаря: Воистину Воскресе!

В миналото задължителен елемент от празника били великденските люлки. Особено значение имали те за младите хора, на които предстои да се задомят. Всеки младеж гледал за залюлее своята избраница и така да ѝ покаже чувствата си, а през това време останалите девойки пеели закачливи песни за двамата влюбени. Вярвало се още, че обредното люлеене предпазва от похищението на змейове и самодиви, както и от болести, затова на люлките се качвали също млади невести и деца. Друг важен момент било великденското хоро, което събирало млади и стари на селския мегдан. Всички обличали чисто нови дрехи, а момите слагали най-красивите си премени, изработени от самите тях, и така показвали не само хубост, но също трудолюбие и сръчност.





Още от категорията

Отново е Тодоровден – празник, в който поглеждаме към лятото

Тодоровден е значим български празник, който се отбелязва в съботата след Сирни заговезни – тази година датата му е 8 март. Според народните вярвания, свети Тодор играе важна роля в пробуждането на природата за нов живот. Според поверието, на този..

публикувано на 08.03.25 в 06:15

Кукерски събор в Широка лъка прогонва злото и носи здраве и берекет

Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..

публикувано на 02.03.25 в 07:15
Снимка: Национален етнографски музей - БАН

Червено и бяло – българският пролетен амулет за здраве е обвеян с легенди и поверия

Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..

публикувано на 01.03.25 в 04:30