Празник на добротата, топлината, любовта, Великден винаги е очакван от целия християнски свят с трепетна надежда. Вече трето хилядолетие той продължава да изпълва сърцата на вярващите със светлината на пробуждането. Еднакво и различно всеки път, то е сбъднатото обещание за душата, търсеща спасение. То е упованието и силата, които помагат на християните да понасят най-тежките удари и въпреки всичко да не губят вяра. Защото след всяка зима идва пролет, а жадуваната радост изтрива болката. Животът побеждава смъртта и именно затова Христовото Възкресение е в основата на учението на Православната църква.
То осмисля светлия път, който ни показа Спасителят – казва Западно и Средноевропейският митрополит Антоний. – Израз на Божията любов, Иисус бе изпратен тук на земята, за да покаже един по-съвършен път за всички нас. Мисията му е да поеме тежкото бреме на греховете ни, да изкупи падналото старозаветно човечество и да даде възможност на всички хора да придобият вечен живот. Затова и Православната църква чества Възкресение Христово като празник на празниците. Очаква го с трепет и го отбелязва с голяма тържественост в продължение на три дни. В навечерието на самия празник, в събота полунощ, ние се поздравяваме с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“ и отговаряме с убедеността си в това велико чудо с : „Наистина воскресе!“ Този пасхален поздрав продължава да бъде изричан с голяма радост чак до Възнесение Христово. В продължение на 40 дни възвестяваме тази велика радост, която достига до всички краища на земното лице и дава надежда, упование и вяра и преди всичко велика Божия милост и радост.
За вярващите това е наградата за страданията, които, колкото и да са непосилни, са неизмерими с Христовите мъки. Когато изпитват и най-жестоката болка, те винаги се надяват, че стоицизмът и смирението, с които я понасят, ще бъдат възнаградени.
Това е несъмнено така, защото без Голгота няма Възкресение – подчертава Митрополит Антоний. – Пътят на човека в житейски план е изкачването именно на тази Голгота, на този връх, носейки върху плещите си товара на нашето ежедневие. Ако извървим с послушание, с любов, с търпение този нелек път, подобно на нашия Спасител, ние несъмнено ще се доближим до Бога. Само когато разпънем нашите грехове в духовен план чрез изповедта и разкаянието, ще можем да приемем Христос в нашите сърца и да придобием вечен живот, обновени и очистени.
По думите на Митрополит Антоний православната вяра е духовна потребност, която дълбоко е залегнала в сърцата на нашите сънародници по света. Затова инициативите на българските общности в чужбина и по-специално на тези в Испания и Париж за изграждането на самостоятелни православни храмове е израз на жаждата за православните български традиции.
Осъзнали, че независимо от това, че живеят далече от своите домове, те искат да има дом Божий, който да бъде дом за всички. Ежедневието на нашите емигранти не е леко, защото те са далеч от родината и са отишли, за да осигурят по-добро бъдеще на своите близки и на себе си. Църквата е духовният мост към нашата родина. Наред с богослужебните задължения на всеки един свещеник, Църквата е основен притегателен център, който крепи българщината, историята, обичаите. Православната традиция на нашата църква в България е примесена с много красиви народни обичаи, които съпътстват отбелязването на големите църковни празници. Това ни кара още повече да се сещаме за нашата родина и да се чувстваме все по-близо и по-близо до нея в нашите сърца. Светли и благодатни пасхални дни, изпълнени с много радост и с повече надежда, упование и любов в Бога! – това е пожеланието на Митрополит Антоний.
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..