В България има една атомна електроцентрала с два енергоблока руско производство, която осигурява над 40% от електроенергията на страната. Но има и две, и то най-модерните и едни от най-мощните в страната, американски топлоелектрически централи.

От около четвърт век се водят ожесточени политически, икономически, лобистки и експертни спорове дали е необходима на страната нова атомна централа или разширяване на вече съществуващата. Преди две години, след неясен референдум, беше отхвърлен проект за строителство на нова руска атомна централа. Дискусиите и темата обаче останаха актуални и не много ясни за широката публика, докато през лятото на миналата година за изненада на мнозина и без всякакви обществени обсъждания, тогавашният министър на енергетиката се завърна от визита в САЩ с подписан в джоба меморандум с американския енергиен гигант Westinghouse за разширяване на старата руска АЕЦ в Козлодуй на брега на река Дунав с нов, американски реактор. Споразумението беше обявено за временно и ясно беше казано, че тогавашното ляво правителство на премиера Пламен Орешарски ще остави следващите управляващи да решат окончателно дали ще има, или не, сделка с американците, които всъщност са японци. Дошлото на власт през есента на миналата година коалиционно дясно правителство на премиера Бойко Борисов обаче не показа особен ентусиазъм да се замесва в не много приятния за България геополитически конфликт между Запада и Русия, вземайки едно или друго решение, което неизбежно трябва да бъде от политическа гледна точка проруско или проамериканско. Срокът за протакане на трудното и деликатно решение изтече на 31 март и всички очакваха с нетърпение отговора на Westinghouse на своеобразния ултиматум на българското правителство, което само преди няколко дни тактично заяви, че ще работи с американците само ако те приемат да влязат в ролята на стратегически инвеститор и придобият 49% от проектираната нова атомна инсталация. С други думи, София заяви, че иска отвъдморските партньори да дадат и 49% от парите за строителството. Според неназовани източници, в Америка са реагирали негативно на това българско искане, но са оставили вратичката отворена за продължаване с три месеца на преговорите. Това е лесно обяснимо като се има предвид, че на една енергийна промишлена фирма беше направена настойчивата оферта да произведе и достави нещо, като плюс това сама плати половината от цената му от близо 8 млрд. долара.

В поведението на българските власти обаче има логика. Само преди месец американците не пестяха в София суперлативите за технологичните качества и икономическите изгоди на предлагания от тях напълно нов и никъде по света още не функциониращ атомен реактор. София явно си е казала, че щом всичко е толкова прекрасно, американците ще бъдат първите, които няма да пропуснат възможността да се възползват от своето произведение на ядреното изкуство. Освен това, България няма пари за да строи сама и със свои средства нови ядрени мощности. Още повече, че и необходимостта от тях не е безспорно доказана. Онзи ден в този смисъл се изказаха еколозите от „Грийнпийс”, които са убедени, че на страната не й трябват нови мощности за производство на електричество, още по-малко супермощни и атомни. В сегашните условия сделката има и много важен политически нюанс. София страшно се разочарова от провала под натиска на Брюксел и на Вашингтон на проекта за руски газопровод за Европа през нейна територия и сега очевидно иска да изтъргува най-изгодно в условията на геополитическа конфронтация завладяването на нейния енергиен пазар от американците. Нали самите те обичат да казват, че всичко си има цена.