Лазаровден или Лазарица е подвижен празник, чества се в съботата преди Цветница, седмица преди Великден. В църковния календар отбелязва чудотворното възкресение на мъртвия Лазар, извършено от Исус с прословутите думи: Лазаре, стани и ходи! По символичен начин това събитие всъщност предвещава собственото Възкресение на Спасителя, което предстои да се случи броени дни по-късно. Във фолклора на българите празникът на съживения мъртвец се осмисля в две посоки – отдаване на почит към мъртвите и наричане за щастлив живот, здраве и плодородие в предстоящите месеци. Лазаровден естествено се свързва и със символиката на пролетта като преход от зима към лято, като събуждане на природата и възраждане на новия живот.
Другата страна на празника е весела и жизнерадостна. Това е обичаят наречен лазаруване, който и до днес се изпълнява на много места в България, особено в селата и малките градчета. В него участват младите момичета, на които предстои да се оженят през годината. Облечени в празнични премени и с богати украси на главите, те обикалят селището със специални обредни песни и хорà и пожелават здраве, радост, щастлив брак и многобройна челяд. Домакините ги посрещат сърдечно и им подаряват обредни хлябове и бели яйца, които да боядисат за Великден. Смята се, че всяка къща, където са играли лазарките, ще бъде весела и честита.
Още от средата на Великия пост момичетата започват да се събират и да се подготвят за лазаруването под ръководството на по-опитна жена. Репертоарът им включва голям брой песни, които се изпълняват в различните моменти от ритуала: при събирането на групата, по пътя, на нивите, в момините градинки. За всеки член на семейството е предназначена отделна песен: има песни за заможен селянин, за жена в богата къща, за невяста, за бременна жена, за дете, за орач, овчар, златар, шивач, свещеник и др. Има сведения, че по времето на османското владичество по нашите земи лазарките са пеели и на турските управници и на техните съпруги, независимо от това, че са мюсюлмани.
Кукерският празник "Песпонеделник", който се провежда в Широка лъка първата неделя на март, бележи края на зимата и началото на пролетта. Тогава под звуците на чанове и хлопки се изпълнява обред за прогонване на злото. "И тази година за празника се..
Според народното вярване, червеният цвят притежава силата на слънцето и дарява жизненост на всяко живо същество, докато белият символизира чистотата, невинността и радостта. Появата на усуканите бели и червени конци, известни като мартеници, означава,..
Националното училище за фолклорни изкуства "Филип Кутев" не е обикновено школо, а истинска фабрика за таланти. Това е първото не само в България, а на Балканите училище за професионално изучаване на фолклор . Намира се в сърцето на красивия..
Лазаровден се празнува от православните българи в събота преди Цветница. Основен обред е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. В него..
Възрожденският град Трявна отбелязва Лазаровден, който по традиция се чества преди Връбница /Цветница/. Българският обичай, свързан с любовно-женитбения..