Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването му се ражда през 1986 г., след като пернишки миньори се завръщат у дома с впечатления от посещението си на Музея за добив на каменна солв град Величка, Полша. Решено е музеят да се помещава в най-старата галерия за добив на въглища от далечната 1891 г. През 1966 г. обаче запасите се изчерпали, а мината заедно с остарялото оборудване, останали да напомнят за тежкия труд и историята на въгедобива в България.

Любопитното е, че музеят не се помещава в сграда, а посетителите му поставят предпазни каски на главите си, макар да знаят, че опасност в наши дни там няма.  Галериите дават възможност на всеки да проследи историята на въгледобива в автентичната мусреда. Музеят представлява едно подземие с дължина 630 м. В него човек може да добие представа за развитието на въгледобива от времето на ръчния труд, през периода, в който въглищата се извозвали с помощта на коне и каруци, до съвременните механизирани способи на работа.

Уредниците от Музея на минното дело в Перник разпространяват важна информация за туристите. В него се влиза само с екскурзовод след предварителна заявка и при наличието на група между 5 и 20 човека. За по-добър комфорт, те съветват посетителите да носят, освен каска, и връхна дреха, тъй като температурата под земята е постоянно ниска, т.е. малко над 0 ^oC.

До входа на музея в старата мина е запазено вкаменено дърво на възраст повече от 5 млн. години. За него се твърди, че е най-старото запазено до днес в цяла Европа. Старите миньори, за които всяко слизане под земята криело непредвидени опасности, го нарекли „Дърво на щастието“. Докосвали го за късмет с надеждата да излязат живи и здрави след приключване на работа.

От 2013 г. Музеят на минното дело е включен в 100-те национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Оттогава потокът от туристи не стихва през цялата година.

„Наложи се дори да удължим работното време и в неделни дни” – отбеляза директорът Емилия Велинова. – Чувството, когато посетителят влезе в обекта е по-различно, отколкото в традиционните археологически, исторически и етнографски музеи. Експозицията показва добива на въглища в България. Забоите са изключително интересни, нишите в които са копаели миньорите - също. По време на кукерския фестивал „Сурва” в Перник преди около месец, посетителите ни бяха над 2500 от цяла България. Имаме мултимедийна зала, в която се правят презентации и се показва първият документален филм,посветен на Перник и местните миньори. През 2012 г. беше изработен и поставен тук иконостас на  свети Иван Рилски. Това е светецът, възприет за небесен покровител на българите.  Легендата разказва как Чудотворецът се явил на миньор в старата мина и му помогнал да излезе и да се спаси в критична ситуация. Случката развълнувала местните жители. Тогава те вземат решение покровител на град Перник и на миньорите да бъде именно свети Иван Рилски. Има сведения, че този много почитан от нас, българите, светец е минавал през тези земи и нещо повече, живял е в пещерите край хълма над Перник Кракра.”

Снимки: Музей на минното дело