На 25 март българският парламент прие на първо четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Поправките бяха внесени от различни парламентарни групи и приети с необичайно за законодателния орган единодушие. Основното им предназначение е да се повиши ефективността на мерките за неотклонение и на другите форми на процесуална принуда, прилагани спрямо обвиняеми и подсъдими лица. Особено внимание се отделя на предотвратяването на възможността осъдени престъпници да се укриват от закона, включително чрез въвеждането на наблюдение. По повод проследяването чрез електронни гривни заместник-министърът на правосъдието Петко Петков коментира за Радио България, че то обаче може да се използва в ограничен брой случаи и няма как да реши проблемите с издирването на лица, които трябва да изтърпяват наказания за престъпления:

Когато се налага мярка за неотклонение домашен арест, това наблюдение е напълно уместно, защото дава възможност за по-добър контрол  при по-малко разходи, каза Петков и допълни: За да бъдат поставяни гривни на лица с обвинение за извършено тежко престъпление, ще е необходима съдебна заповед. Според заместник-министъра, трябва да се подобри качеството на работата на службите по издирване към МВР, които, по думите му:

Понякога се оказват в невъзможност да издирят лица, които на всичко отгоре не се и крият. Така че, тук по-уместният въпрос е за капацитета на МВР, дали служителите му не се нуждаят от допълнително обучение и по какъв начин може да стане това. Дали пък не се касае за случаи, в които напълно умишлено едно лице не се издирва, пита се още Петко Петков.

Други стратегически направления в промените на нормативната уредба за наказанията предвиждат облекчаване на някои режими и инкриминиране на деяния, които досега не са били считани за престъпления. Едно от предложенията в тази връзка е познато още от предишния кабинет на ГЕРБ и беше внесено през 2010-та, но не получи одобрение. То предвижда шофирането в пияно състояние да не се счита за престъпление, а за нарушение. Според Петко Петков, така ще се намали работата на МВР и Прокуратурата с около 25% и така те ще могат да се съсредоточат върху по-тежките престъпления:

В момента това престъпление се наказва с лишаване от свобода до 1 година, а много често това означава и пробация като замяна, както и лишаване от правоуправление с по-продължителен срок, обосновава промените заместник-министърът. Единственото, което интересува подсъдимите по тези дела, е за колко време ще им бъде взета книжката. Размерът на санкцията лишаване от правоуправление, всъщност изиграва най-големия ефект.

Преди пет години предложението за декриминиране на шофирането след употреба на алкохол срещна сериозен отпор от страна на неправителствени организации, вследствие на който отпадна. Сега Министерството на правосъдието предлага още:

Инкриминиране на някои деяния, които засега не са престъпления по българския НПК или престъпните състави в закона не са достатъчно прецизирани. Това са деянията, свързани с източване на публичните средства от европейските фондове. Кражбата на фирма, например, може да бъде много успешно инкриминирана, тъй като силно засяга интересите на всички граждани, а от друга страна, наказателната система не успява да се справи с този тип поведение.

Предложена бе и поправка за инкриминиране на пропагандата на омраза и насилие въз основа на политически принцип, но според заместник-министър Петков, предложението ще отпадне, поради неодобрение и опасения от политическа цензура. Дали това ще се случи, ще покаже предстоящото второ четене на промените в НПК.