Българският лев има фиксиран валутен курс спрямо еврото, което означава, че ако европейската валута върви надолу, същото движение осъществяват и българските пари. И обратното. За съжаление (или за радост на някои) в последно време еврото драстично поевтинява по отношение на най-мощната и доминираща в света валута – американският долар. Причините за това са много и не тук е мястото да ги анализираме. За България и за нейната отворена, т.е. изключително зависима от вноса и износа, икономика са по-важни практическите изводи и конкретните резултати от тази тенденция, която ще продължи най-малко до септември следващата година според плановете на Европейската централна банка.

В България разплащанията в повечето случаи са в местна валута, но за сметка на това пък огромна част от стоките са вносни, т.е. цените им зависят от актуалните обменни курсове. Същото важи и за голяма част от индустрията, която работи за експорт – и в този случай валутните курсове са важни, защото от тях зависят приходите на износителите.

Като член на Европейския съюз, над 60% от външната търговия на страната се осъществяват в рамките на общността и с бизнес партньори от страните членки. Тук разплащанията са в евро и проблеми с обменните курсове няма поради вързаната българска валута към еврото. Остават обаче 40% от българската външна търговия, които отиват и идват от т.нар. трети страни. В обмена с тях в повечето случаи за разплащане се използва скъпият в момента американски долар. Това означава на теория, че цените в долари на предназначените за износ български стоки спадат и това би трябвало да повиши тяхното търсене. Износителите следователно би следвало да печелят от по-големите продажби. Данните обаче не потвърждават тази теория, а сочат, че само през януари българският експорт за трети страни е спаднал с 2,5% в сравнение с година по-рано. Заключението е, че засега българските износители не могат да се възползват от конкурентното предимство на евтиното евро (лев).

От друга страна, скъпите доларови стоки би трябвало според правилата на играта да станат по-малко търсени от българските търговци, опасяващи се, че няма да могат да ги продадат на твърде чувствителния вътрешен пазар поради по-високите им цени. Логично би било в тази светлина да се очаква и българският внос от трети страни да намалее. И официалната статистика го потвърждава – спадът през януари е с цели 10% в сравнение с година по-рано.

Има обаче някои стоки, внасяни предимно от трети страни и преди всичко от Русия, чиито импорт е повече и ли по-малко постоянна величина. Става дума за петрола и газа. България се снабдява с тези енергийни суровини почти на 100% от Русия и плаща за доставките в долари. И то много – над 4 млрд. USD годишно досега. Петролът обаче доста поевтиня в последно време и това дори се усети от потребителите по бензиностанциите. Но това беше преди срива на еврото и скока на долара. Сега вече, дори и нефтът да продължава да поевтинява в света, шофьорите вече няма да могат да се радват на евтин бензин поради скъпия долар. И това вече се случва – цените на горивата в България вече тръгнаха отново нагоре. Тази тенденция прави първи стъпки и на пазара на бяла и черна техника, която в основни линии идва от азиатските страни, търгуващи също предимно в долари.

Изводът е, че в момента българският бизнес по-скоро понася зле поевтиняването на националната валута към долара и все още не успява да са възползва от новите сравнителни предимства, които тези валутни курсове предлагат. В крайна сметка за потребителя по-скъпият долар означава и повишение на много цени. А това за нископлатежния българин е повече от неприятно и трудно поносимо.