Цялата тази седмица българска финансова делегация, начело с министъра на финансите Владислав Горанов, обикаля европейските финансови пазари, опитвайки се да усети техните настроения и да ги убеди да си купят от предстоящата до края на месеца нова дългова емисия на България. Обиколката започна в понеделник в Лондон, за да премине през Париж и да стигне до Мюнхен и Франкфурт.

Първата стъпка към успешното пласиране на новия дълг вече е направена с регистрирането на люксембургската фондова борса на средносрочната дългова програма на България на стойност 8 млрд. евро и положителната оценка, която тази програма получи от рейтинговата агенция Moody's. Но това е твърде обща оценка и тя ще има само косвено въздействие върху отделните емисии, които са ясни само за тази година. Според закона за бюджета, тази година може да се вземе на дълговите пазари дълг до 3.5 млрд. евро, като парламентът вече ратифицира посреднически договори с четири големи международни банки, които ще осъществят операцията на практика от името на българското правителство. Експертите смятат, че първата емисия дългови книжа на България за тази година ще излезе на пазара още до края на месеца и ще бъде около 1-1.5 млрд. евро. Не се знае още матуритетът на емисията, но едва ли ще бъде под пет години. Всичко ще зависи от изчисленията на министерство на финансите, които трябва да предложат решение, така че да не се натрупват прекалено много плащания по дълга в една и съща година.

Последният път, когато България излезе на международните дългови пазари, беше миналата година през мeсец юни. Тогава инвеститорите закупиха държавни облигации за 1.5 млрд. евро при една изключително ниска за страна с рейтинга на България лихва от малко над 3%. Оттогава досега обаче доста неща се промениха и лихвеното равнище, което сега ще бъде постигнато може да бъде и различно. Във всеки случай има два основни, но противоположни фактора, които могат да въздействат върху доходността на българските съкровищни бонове. Кредитната агенция Standart&Poor's през декември миналата година определи българските дългови книжа като "боклук", сваляйки рейтинга им. Това винаги означава, че тези инвеститори, които се престрашат да си купят такъв "боклук", ще искат да бъдат и по-щедро възнаградени за риска, който поемат. Това означава, че българската държава ще трябва да плати повече за взетите назаем пари.

От друга страна обаче, в момента пазарите в Европа преливат от свободни средства, които налива Европейската централна банка. Тези пари са в изобилие и са евтини, а и трябва някъде да бъдат вложени за да носят доходи. Това пренасищане с пари в брой на пазарите и изключително ниските лихви, дори отрицателни, на ЕЦБ, очевидно ще се изрази и в по-ниски лихви по българските дългови книжа. Това е изгодно за България и от тази гледна точка моментът е много подходящ за пласирането на нов публичен дълг.

Нещата по всяка вероятност ще станат по-ясни в края на седмицата, когато ще приключи обиколката на българските финансисти и банкери и до края на месеца страната ще предложи на международните пазари своите облигации. Задлъжняването по принцип не е нещо много похвално от икономическа гледна точка, но пък е истина фактът, че целият свят живее с дългове и няма страна, нито бедна, нито богата, която да не дължи пари. От тази гледна точка България очевидно не може да прави изключение, а всъщност нивото й на задлъжнялост е от под 30% от БВП и ще си остане изключително ниско дори с новите ценни книжа.