С камерен състав от около 80 малки производители и търговци на стоки от леката промишленост, стартира четвъртото изложение за стимулиране потреблението на родни стоки – „Доверете се на българското”. Инициативата се провежда между 13-и и 22-и март в Националния дворец на културата (НДК). Посветена е на Световния ден на потребителите, 15 март, и е част от поредица събития, с които организаторът Българската търговско-промишлена палата (БТПП) отбелязва своята 120-а годишнина.

Подобни събития обикновено показват нагледно състоянието на съответния сегмент от българската икономика, способността на производителите, в случая средни и малки фирми, да отговорят на търсенето на пазара или обратното.

Общото впечатление е, че производителите на храни, напитки и козметика са по-близо до вкуса и джоба на българския потребител. За това говорят както добре подредените изложбени пространства, така и хубавите дизайни на опаковките и амбалажа, в който са поставени стоките, наличните промоции.

Изследване на пазарната агенция ГФК България от 2014-а на бързооборотните стоки, сочи че в тази категория избираме българското. Най-предпочитани са родните млечни и месни продукти, а с на-нисък рейтинг се ползват сладкарските изделия и безалкохолни напитки.

Интересно е да се отбележи, че успешните на местния пазар български храни според изследването на ГФК, по данни на Националния статистически институт (НСИ) се ползват със значителен интерес и зад граница. Проучването на ГФК не включва козметика, но според Георги Стоев, заместник-председател на БТТП:

В сферата на козметиката има доста уникални продукти, които не са на световни брандове, нямат такава известност, но по своето качество и значение биха могли да заемат достойно място на българския пазар. Не винаги това, с което участваме в изложенията се произвежда в количества, които предполагат износ. Това е един от проблемите на малките производители – те не могат да постигнат обеми, които са необходими, за да се пробие на един пазар извън България.

Сред козметичните щандове, особен интерес предизвикват продуктите с натурална хума, екстракт от охлюви и щраусова мас, които според производителите притежават противобръчков ефект, и са на доста сносни цени.

Значително по-труден за малките български производители се очертава пазарът на облекла, обувки, чанти др. Тук препъникамъкът се оказва дизайнът. Голяма част от моделите носят ехото на 70-те и 80-те или по-късни авангардни течения, които отразяват вкуса и стила на малка част от съвременните потребители. Въпреки това – цените са доста ниски, така че ако сте любители на хипстърската мода или си падате по рейв, спокойно може да си набавите нови попълнения за гардероба.

Ако обаче обобщим състоянието на бранша, ясно е защо малко български фирми изнасят облекла в чужбина – голяма част от тях нямат творчески капацитет. Така се стига до парадокса, че въпреки наличието на квалифицирана работна ръка у нас, по-голяма част от родните шивашки предприятия работят за други производители, или „на ишлеме”.

На изложението не липсват и щандове с произвежданите у нас пантофи от овча кожа, които не се търсят много през настъпващия пролетно-летен сезон, но пък са традиционни. Присъстват и неотменни занаятчийски стоки като дървени лъжици, бижута от дърво и мъниста.

Определението „български продукт” според Георги Стоев е условно, особено за храните, кожените изделия и козметиката:

Почти няма 100 процента български стоки. Независимо от мястото на производство, тези стоки имат все повече международно участие. Когато има финансова криза, потребителите търсят по-евтиното. А това се отразява на качеството на стоките. Българските стоки не винаги са най-евтини.

Снимки: БГНЕС и БТА