Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

600 хил. работещи бедни в България и най-ниската минимална работна заплата в ЕС

Снимка: архив

На 15 март отбелязваме Световният ден на потребителя. В България датата е повод за сериозни размисли, особено във връзка с платежоспособността. По най-нови данни на статистиката и синдикатите, тя е драматично ниска.

От малко над два милиона работещи в България, повече от 30 на сто са тези, които попадат в категорията на бедните с по-малко от 200 евро месечно, а тези които получават заплата под линията на бедност са 21 процента от работната ръка. Това означава, че по показателя почасово заплащане на труда страната се нарежда с 3.7 евро на час на последно място в Европейския съюз. Това съвсем не говори добре за възможностите на България и за стандарта на живот на българите. Още повече, че и по минимална работна заплата, страната заема незавидното последно място в цялата европейска общност със 184 евро на месец.

На тези данни на европейската статистическа служба Евростат се позоваха от синдиката КТ „Подкрепа”, които поканиха на кръгла маса своите колеги от КНСБ, представители на властта и работодатели, за да обсъдят темата за работещите бедни в България. Че проблемът е актуален и значим свидетелства и фактът, че в публикувания в края на миналия месец от Европейската комисия Годишен преглед на растежа 2015 г. България беше поставена под специален надзор, като една от основните причини е бедността и прекомерното социално неравенство.

И в това няма нищо чудно след като страната е на доста скромното 48-о място в ежегодната класация за най-проспериращи страни в света от общо 142 държави в класацията на британския научноизследователски център Legatum Institute. България е на последно място и по производителност на труда. Всеки български работник изработва средно по около 12 000 евро от брутния вътрешен продукт, а в Норвегия, където производителността на труда е най-голяма, се падат по 145 000 евро на работещ. В Люксембург сумата е 117 000 евро. Според последните официални данни производителността на труда се покачва с 1.7 процента на годишна база.

На кръглата маса на синдикатите, работодателите и властите за бедността в страната една констатация беше приета единодушно. Всички се съгласиха с твърдението, че „за да няма работещи бедни, икономиката ни трябва да работи добре” на изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. От тази гледна точка положението не вдъхва особен оптимизъм, тъй като най-авторитетните икономически експерти и международни институции, начело с Европейската комисия, смятат, че в България няма особени перспективи за икономически растеж. Не става дума, че страната е обречена на вечна бедност, а за това, че в това си състояние и структура българската икономика не е способна да генерира икономически ръст, т.е. да повиши благосъстоянието на българите. Точно това е мотивът, който обуславя и настойчивите призиви за спешни, дълбоки и навярно социално болезнени реформи на обществено-икономическите структури в България. Европейският съюз дори прецени за необходимо да контролира и направлява тези промени, тъй като общността е изградена на принципа на солидарността и никой не се възхищава от идеята съседите му да тънат в мизерия и постоянно да негодуват.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Български вина и биохрани бяха представени в Сеул

Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..

публикувано на 26.11.24 в 15:50

Две комисии към ВСС: Борислав Сарафов има качества да бъде избран за главен прокурор

Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..

публикувано на 26.11.24 в 12:58

Произведения на Георги Господинов и Иван Кръстев влязоха в немски списък на 100 най-значими книги

Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..

публикувано на 26.11.24 в 12:52