Повече от половината население на Земята живее в градски райони. А големите метрополии са особено уязвими към последиците от глобалното затопляне, които вече се проявяват. Как да се адаптираме към тях и какво поведение да предприемем? Отговор на този въпрос потърсиха участниците в дебат, организиран от френското посолство у нас. Срещата е част от поредица събития, свързани с подготовката за XXI Конференция на ООН за климатичните промени, която ще се проведе в началото на декември в Париж.

Бъдещите прогнози за климата не са никак розови. Време е да осъзнаем, че животът ни на градски жители ще се промени коренно, при това по-скоро, отколкото ни се иска. Прогнозите са за бързо покачване на средната температура, повишаване на морското равнище и увеличаване на честотата на природните катаклизми, които пък застрашават нормалното функциониране на градската ни среда. При това положение всяка държава е призована да предприеме спешни мерки за предотвратяване на последиците от глобалното затопляне. Да се намалят емисиите на парникови газове с 40 на сто спрямо т.нар. „базисна референтна 1990 г.” и да не се допуска повишаването на средните температури с повече от два градуса спрямо прединдустриалните нива – е общата позиция на ЕС, формулирана и на провелия се преди дни в Брюксел Съвет на министрите. Всичко това обаче изисква конкретни политики на местно ниво – каза по време на софийската дискусия министърът на околната среда и водите Ивелина Василева. И добави:

В новата оперативна програма „Околна среда” сме заложили изцяло нова приоритетна ос, свързана с изменението на климата, като сме наблегнали и върху управлението на риска от наводнения и възникване на свлачища. И всички средства по фондове, които се отпускат от ЕС, трябва да бъдат приведени в съответствие с тази политика. Става дума за 20 процента от европейския ресурс, отпуснат за финансиране на различни програми, който задължително ще бъде насочван към мерки за ограничаване на климатичните изменения.

Замърсяването на въздуха е един от главните проблеми, с които се сблъскват градовете ни. Да не забравяме, че урбанизираните територии произвеждат до 80 процента от парниковите емисии в световен мащаб. В същото време обаче съвременните градове консумират 80 на сто от енергийните източници на планетата. Как да се справим с тази критична ситуация? Според Клеман Коен – директор на „План за климата” на френския град Тулуза, е крайно време хората да променят мисленето си и да проявят повече отговорност по отношение на глобалното предизвикателство. И още:

София и Тулуза са изправени пред едни и същи проблеми, в това число и по отношение на общите жилищни сгради. В тях всички жители са съсобственици. Затова е необходимо постигането на общо съгласие за санирането на даден блок, например. В същото време съкооператорите трябвада са по-отговорни по отношение на енергийната ефективност. Така например е по-добре да изключиш радиатора си, вместо да отваряш прозорците, за да намалиш топлината в жилището. Добре е, че напоследък все по-често се прибягва към използване на енергийно-ефективни системи за отопление на сградите. Градовете трябва да наблегнат сериозно и на зелените си площи, като паркове, зони за отдих и пр., тъй като именно те допринасят за разхлаждане на въздуха. Ние крайно много се нуждаем от тези зелени пространства, които да „улавят” натрупания в атмосферата СО2. Защото зеленината и дърветата са чудесни абсорбатори на вредните емисии – каза в заключение Клеман Коен.