Като латерна в обществото ни от години се върти темата за кризата в родното образование, за пълното му разминаване с нуждите на пазара и за необходимостта от спешна реформа. За капак различни международни изследвания редовно пращат българските ученици в дъното на своите класации. За пример само ще споменем едно от най-пресните, направено по поръчка на ЕК. Според него нашите деца са най-неграмотните в цяла Европа. 44 на сто не са се справили с тестовете по математика, четене и природни науки. Всичко това обаче явно не е било достатъчно стряскащо за родните политици, които са длъжници на младите българи, отлагайки образователната реформа вече повече от две десетилетия. Днешните ученици учат по закон, който е приет през 1991 г. и със сигурност няма как да отговори на потребностите на бизнеса през XXI век. Едва сега е на път да се случи промяна. Факт е нов законопроект за предучилищното и училищното образование, който се очаква да бъде приет на второ четене в НС най-късно до месец юни и да влезе в сила от учебната 2016-2017 г. В него за първи път се определят съвременните умения, които учениците трябва да придобият по време на своето обучение, а именно предприемчивост, инициативност, дигитални компетентности, умения за работа в екип, творческо мислене. Предвижда се кариерното ориентиране да започне още в 1 клас. Много важно е децата от най-ранна възраст да бъдат информирани за различните професии, за да могат на по-късен етап да направят своя избор за професионална реализация, коментира Милена Дамянова, вносител на законопроекта и председател на Комисията по образование и наука в НС. За да отговори на изискването за образование, ориентирано към пазара на труда, законодателят е заложил разделянето на гимназиалната степен на два етапа. Училищата ще могат да разработват учебните програми за втория етап, обхващащ 11 и 12 клас, съвместно с висшите училища и бизнеса. Ако досега дуалното образование се прилагаше само пилотно по проекти, то вече е регламентирано в закона. Новост, която осигурява възможност на бизнеса да участва активно в развитието на училището, са обществените съвети. Такива ще бъдат създадени към всяко училище и в тях ще участват още представители на общината и родители.

Общественият съвет е този, който одобрява стратегията за развитието на конкретното училище – пояснява г-жа Дамянова. – Той е този, който ще дава становище по определени параметри на бюджета, ще одобрява учебните програми, които ще се разработват и утвърждават на училищно равнище за т.нар. задължително избираеми и свободно избираеми часове. С него ще се съгласуват профилите и професиите във втория етап на гимназиалната степен – 11 и 12 клас.

Предвижда се още въвеждането на външна оценка на качеството на образованието, която ще влияе при отпускането на допълнителни средства за училищата и детските градини. Представителите на неправителствения сектор и бизнеса обаче не скриват своите притеснения.

Важно е да помислим какво ще оценяваме. Като говорим за уменията, ще продължим ли да оценяваме количеството материал, което се преподава или ще направим усилие адекватно да оценим уменията, които искаме да развиваме у учениците? – пита Наталия Митева от Фондация „Америка за България”. – Особено ако оценяването е обвързано с формула за финансиране и добавената стойност, много важно е да оценява нещо по-различно от това, което е в момента. Защото сега съществуващите външни оценявания не са добър механизъм за измерване на качеството на преподаване.

Според Даниела Симидчиева от БСК подготвеният закон за образованието е крачка напред в посоката, в която бизнесът очаква. От работодателската организация обаче алармират, че има опасност цели отрасли да останат без специалисти. Причината е, че голяма част от кадрите са в предпенсионна възраст. Затова трябва да се изгради дълго отлаганият квалификационен регистър, за да се знае каква е квалификацията на всеки човек в страната. Това е важно и за професионалните гимназии, за да планират своя прием на ученици, и за бизнеса, за да бъде обезпечен с нужните кадри, коментира г-жа Симидчиева. Друг проблем, който представителите не бизнеса виждат, е не доброто разпределение на професионалните гимназии спрямо регионалното позициониране на бизнеса.

В България има около 30 училища, които са с профил системно програмиране, програмист, компютърни технологии – дава за пример Теодора Върбанова от Майкрософт България. – Голяма част от тях са разположени в райони, в които практически няма такъв бизнес. Това са Смолян, Сандански, Монтана, Хасково, Сливен. В същото време IT бизнесът е концентриран основно в София, частично в Пловдив, Варна и Бургас. Това, което мен ме притеснява, е как тези ученици, които изберат професионално направление информационни технологии в град Смолян, например, ще могат в 11-12 клас да развият уменията си, да придобият стаж. Направих си труда да проверя и се оказа, че там има една-единствена фирма, която по някакъв начин таргетира информационни технологии и това е сервиз за компютри.