Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1975 – „Златният кос”

БНР Новини
Снимка: архив
„Златният кос” е първият и единствен фестивал на хумористичната и сатирична песен в България. Създаден е от екипа на редакция „Хумор, сатира и забава” в БНР. Началото му е на Международния ден на шегата – 1 април през 1975 г. С годините той се превръща, по думите на Борис Арнаудов (негов продуцент и сценарист), в „предан роб и властен цар на смеха” и щедро раздава добро настроение.

„Идеята се появи в края на 1974 година – спомня си Борис Арнаудов. – По това време, когато се започваше ново предаване, се измисляше не само сигнал, но и стихотворение. То обясняваше предаването по един художествен начин, а ставаше и на песен. Така се родиха първите хумористични и сатирични песни. Инициатори на фестивала „Златният кос” бяха тогавашният главен редактор Катя Воденичарова, музикалният редактор  Ангел Георгиев и Васил Сотиров, първият сценарист на „Златният кос”.”

Катя Воденичарова  разказва:

„Той беше замислен като една доброжелателна пародия на Международния фестивал за забавна песен „Златният Орфей”. Започваше със сигнала му и по неговия пример – с водещи, които на няколко езика обявяваха изпълнителите. На финала имаше поздравления, кошници с цветя, раздаваха се много награди. Беше грандиозно представление, в което песните бяха изпълнявани от драматични и комедийни актьори, част от тях пропяха покрай „Златният кос”. Голяма заслуга за това имаше композиторът Димитър Вълчев – той ги учеше и ръководеше. Самите актьори си търсеха костюми и така се запалваха покрай участието си във фестивала, като че ли правеха главна роля в своята кариера.  В първите години „Златният кос“ се придружаваше от едно циклостилно издание, в което имаше биографични бележки  за авторите на всяка песен и изпълнителите, предадени с шаржовете на Иван Кулеков.”




В „Златният кос“ участват най-добрите български творци: поети – сатирици и композитори на популярна и театрална музика. И, разбира се, най-добрите драматични и комедийни актьори. Първите години формата на фестивала е концертна. Сценарият е изграден върху миниатюри,като всяка една е не само изпята, но и изиграна на сцената. Цялата редакция „Хумор, сатира и забава” участва в подготовката на „Златният кос”. Всички са ангажирани и съпричастни и той бързо добива популярност със своите остри социални рефлексии, духовни конфликти, ирония... „Аз мисля, че това преди всичко бе благодарение на стихотворенията, които повдигаха художественото му равнище” – казва Борис Арнаудов, който работи за фестивала от създаването му.

„Минават годините, концертната форма започва да се изчерпя, а и пародията не може да продължи вечно – продължава разказа си той. – През 1988 година аз станах негов продуцент. Сменихме формата – започнахме да търсим драматургия. „Златният кос” се превърна в спектакъл, в който много важна е намесата на режисьора. Нямал съм притеснения по отношение на това, което ще се случва на сцената. Актьорите бяха много съвестни, сами измисляха етюди, които представяха на публиката. Опитах се да въведа правила при подбора на творбите, които да изключат всякакви вмешателства. Давах стихотворенията за четене без имената на авторите, за да бъде обективна оценката на предлагания материал. Според мен участваха хората, които най-много заслужават и са допринесли за художественото равнище, което през годините беше опазено. Стараех се да няма лековати шеги и закачки, каквито сега насищат българските театрални сцени и телевизионни екрани. Направихме песни и по стихове на класиците: Христо Ботев, Иван Вазов, Христо Смирненски, Димитър Подвързачов. За 40-те издания на „Златният кос” в архива на радиото са запазени около 750 оригинални български песни.”

Отдаден на фестивала Борис Арнаудов пише стиховете на песента „Златният”, с която години наред завършва спектакълът. Музиката е на Янко Миладинов (дългогодишен диригент на Биг Бенда на БНР), а изпълнението – на актьори, обединени под името вокална група „Златните”.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28