„Той беше замислен като една доброжелателна пародия на Международния фестивал за забавна песен „Златният Орфей”. Започваше със сигнала му и по неговия пример – с водещи, които на няколко езика обявяваха изпълнителите. На финала имаше поздравления, кошници с цветя, раздаваха се много награди. Беше грандиозно представление, в което песните бяха изпълнявани от драматични и комедийни актьори, част от тях пропяха покрай „Златният кос”. Голяма заслуга за това имаше композиторът Димитър Вълчев – той ги учеше и ръководеше. Самите актьори си търсеха костюми и така се запалваха покрай участието си във фестивала, като че ли правеха главна роля в своята кариера. В първите години „Златният кос“ се придружаваше от едно циклостилно издание, в което имаше биографични бележки за авторите на всяка песен и изпълнителите, предадени с шаржовете на Иван Кулеков.”
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..