На 13 февруари 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският митрополит Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Дни по-късно, на 17 март 1943 г., заместник-председателят на 25-то Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. Така, с активната намеса и на обществеността, българските евреи са спасени.Днешните български историци, политици и общественици определят усилията за спасяването на евреите в България по време на Втората световна война като един от най-величавите моменти в българската история от 20-ти век. С решение на Министерския съвет в България от 13 февруари 2003 г. 10 март е обявен за Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството.
„Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи –1943“ – така е озаглавена документалната изложба, която бе открита на 9 март в Националния дворец на културата. Експозицията е организирана от Държавната агенция „Архиви“ и Фондация „Българска памет“, със съдействието на НДК. Изложбата съдържа 32 табла, които, позовавайки се на архивни документи, разказват историята на българското еврейство, надигането на антисемитизма в Европа и усилията на българската общественост за спасяването на българските граждани от еврейски произход.
Това е обобщен прочит на цялата история и всичко, което се е случвало в страната преди появата на антисемитския Закон за защита на нацията през 1941 г. и по време на неговото прилагане. В организирането на изложбата участват всички регионални дирекции на „Архивите“, уточнява кураторът Иванка Гезенко и допълва:
За експозицията, като естествена рамка на отделните документи, е използвано графичното оформление на една кетоба – това е еврейският брачен договор, издаван от равина, в който жената обявява собствения си чеиз, а женихът – своите задължения и как ще се грижи за нея. Кетобата обикновено е много красива, в България има запазени около 30-40 кетоби и ние сме подбрали възможно най-хубавата. В долната част на всяко табло пък е изобразена шестолъчната еврейска звезда, която е символ на юдаизма.
Художникът на изложбата е избрал именно този жизнерадостен символ – кетобата, за да разкаже как след Нюрнбергските антиеврейски закони в Германия започват да изчезват цветни елементи от нея, а в периода на прилагането на Закона за защита на нацията у нас до 1944-година всеки евреин над 10-годишна възраст е бил задължен да носи на връхната си дреха жълта звезда.
Ваня Гезенко цитира Димитър Пешев, който заявява, че Честта на България, на нейния народ, е не само въпрос на чувство, тя е преди всичко елемент на нейната политика.Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание.
Експозицията „Труден избор с голямо значение: Съдбата на българските евреи – 1943“ е в два варианта – на български и английски. Като част от честванията на 70-годишнината от спасяването на българските евреи и в памет на жертвите на Холокоста, английският вариант бе представен през март 2013 г. в Европейския парламент в Брюксел от президентите на България и Израел – Росен Плевнелиев и Шимон Перес. В своята българска версия документалната изложба може да бъде видяна до 19 март в НДК в София.През следващото денонощие времето в страната ще е динамично. След временно спиране на валежите и разкъсване на облачността, след полунощ от северозапад тя отново ще се увеличи и ще завали. През деня в неделя валежите ще продължат, повече по..
Дългоочакваният парад на лалета в Университетска ботаническа градина Балчик е в своя пик. Тази година палитрата от цветове включва над 45 000 луковици . Новите за градината сортове са 27 . Сред тях са Tulipa "Carnaval de Nice", представител на..
На фона на протести в различни градове срещу "войната по пътищата", лошото състояние на пътната мрежа, корупцията при обществените поръчки и некачествените ремонти, министърът на вътрешните работи Даниел Митов разпореди всеобхватна проверка на..
Българинът винаги се е отнасял с благодарност и уважение към домашните животни. Конят, волът, магарето, кравата от незапомнени времена са най-верните..
Днес се навършват 21 години от трагедията в река Лим на границата между Сърбия и Черна гора, при която загинаха 12 български деца. На 4 април..
В "България днес" на 4 април слушайте: 01:05 - Актуална информация от българските общности зад граница 07:15 - Прогноза за времето..