Въпреки че отдавна прекрачихме прага на XXI век, продължаваме да робуваме на остарели стереотипи. Такова е, например, схващането за разделение на професиите на мъжки и женски. Дамите избират по-рядко от мъжете научни и технически специалности и се развиват главно в области като здравеопазване, образование и „Науки за обществото и човешкото поведение”. Не само у нас, но и в Европа, все още е факт неравнопоставеността между половете. Независимо от високото си образование, жените по-трудно се изкачват по кариерната стълбица. По данни на Евростат от 2012 г. едва 18 процента от членовете на бордовете на най-големите търгувани на борсата компании в ЕС са жени. Освен това нежната част от човечеството получава средно с 16 на сто по-ниско възнаграждение на час от мъжете за една и съща позиция. Един от митовете също е, че професии като диригент и машинист са изцяло мъжки. Историята на две млади момичета обаче напълно го разбива. Калина Василева ръководи симфоничния оркестър в Шумен. Разказва, че работата ѝ я среща с мастити музиканти, с професори от Музикалната академия и се случва да се сблъска с известно недоверие:
Понякога подхождат със съмнение и то не само, защото съм жена, но и защото съм млада. Но когато концертът свърши, виждам промяна в погледа, в отношението им към мен. Действа ми добре да видя, че това, което правя, го оценяват. Не бях осъзнала колко съм специфична с тази професия, може би защото от малка се занимавам с музика. И двамата ми родители са музиканти и като дете често съм била на репетиции на оркестъра, израснала съм в тази среда и тя е най-естествената за мен, чувствам се като у дома. Като малка мечтаех да стана певица. Имах много хубав, звънтящ глас, но когато пораснах се насочих към флейтата. В продължение на 10-15 години това беше целта в живота ми – да стана добра флейтистка. Влязох в академията с тази специалност и я завърших. Но някъде по средата на следването осъзнах, че това не ми е достатъчно. Имах нужда от по-общ поглед над музиката, да я водя, да мине през мен цялото произведение, не само един ред, който свири флейтата. Попаднах на точните хора, те ме насърчиха и взе, че се получи. Малко по малко станах диригент.
Даниела Костадинова пък е избрала още по-нетрадиционна за жените професия:
В семейството ми няма железничари. От дете обаче знам, че искам да съм машинист. Завърших висше образование във ВТУ „Тодор Каблешков” и там изкарах курса за машинисти. От три седмици съм помощник-машинист в „Товарни превози” на БДЖ. Знаех, че това е моята работа, но едва когато започнах да уча в университета, разбрах с каква сериозна професия искам да се занимавам. Това ме мотивира още повече.
Колкото нестандартно е да видим жена в ролята на диригент или машинист, толкова нетипично е мъж да работи, например като медицинска сестра. Това е една от малкото професии, която в националната класификация на длъжностите присъства само в женски род. Този факт обаче изобщо не смущава Ивайло Ефтимов, който вече две години и половина работи като медицинска сестра в реанимацията на ВМА. Казва, че в болницата има трима мъже на тази длъжност, а за цялата страна са едва около петдесет. Ивайло е завършил „Ветеринарна медицина”, но мечтата му винаги е била да бъде медицинска сестра. Споделя, че някои от качествата му като мъж му помагат да изпълнява успешно задълженията си:
Запазвам по-лесно самообладание, докато колежки, с които започнахме заедно работа, изпадат в кризи. По-уверен съм, физическата сила също е от значение, особено за такива тежки клиники като реанимация и интензивно лечение, бърза помощ, противошокови зали.
Друга почти изцяло феминизирана професия е учителската. Статистиката показва, че 85 на сто от преподавателите са жени. Затова прави впечатление, когато млад мъж, при това завършил политология в Мюнхенския университет, е избрал учителското поприще.
Важно е хората да са професионалисти и да приемат това, което правят присърце. Тогава мисля, че всеки човек може да бъде успешен в своята професия – казва Томислав Рашков, учител по английски език по програмата „Заедно в час”. – Не съм усещал дискриминация или ирония от страна на учителския колектив. Всички се отнасят много добре към мен и останалите колеги в училището, не съм единственият мъж. По-забавни моменти има може би в самата класна стая. Например, случвало се е децата да напишат на дъската: „Miss Rashkov is our favourite teacher”. Това не ме дразни, по-скоро ме забавлява.
Днес отбелязваме празника на нашата столица – град с история, изпълнена със значими моменти, град, който винаги е бил в сърцето на България. София не е просто географско място – тя е символ на духовност, култура и напредък. Това заяви кметът на София..
Сериозният потенциал за развитието на туризма между България и Турция очертаха в Истанбул служебният министър на туризма Евтим Милошев и Хасан Екер, вицепрезидент на Асоциацията на турските туристически агенции по време на българо-турски туристически..
Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..
Гръцката певица Ирини Пападопулу ще изнесе концерт тази вечер от 19.30 ч. на панаирната сцена пред стадион "Христо Ботев" във Враца. Събитието е в рамките..
Вчера вечерта България бе луда по тениса. Най-добрият български тенисист Григор Димитров надви олимпийския шампион от Париж 2024 Новак Джокович в..
"Аз съм София“ - така се казва новият градски фестивал на изкуствата и емоциите, който ще се проведе от 17 до 23 септември в пространството пред НДК в..