Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

България на опашката по усвояване на европейското финансиране

Снимка: архив

На започналата през уикенда инициатива „Европейски дебати”, организирана във връзка с предстоящата 10-годишнина от подписването на Договора за присъединяване на България към ЕС, бе отчетено, че страната ни не се възползва пълноценно от европейското членство. Еврокомисарят Кристалина Георгиева посъветва властите на всички нива да се отнасят много по-сериозно към усвояването на европейски средства, благодарение на което Полша, Латвия и Литва увеличават икономическия си ръст с около 1,7-2,1 процента годишно. Със загриженост еврокомисар Георгиева отбеляза, че за стария програмен период България все още има 4,5 милиарда евро неусвоени пари, докато за новия, който сега започва и ще продължи седем години, са ѝ отредени още 16 милиарда. За загрижеността си най-високопоставеният българин в ЕК има пълно основание.

По данни на генерална дирекция „Регионална политика” на Европейската комисия, по усвояване на еврофондовете България заема 23-то място сред 28-те страни членки на ЕС за програмния период 2007-2013. На фона на острата нужда от външно финансиране и на постоянно намаляващите преки чуждестранни инвестиции, от българските власти би трябвало да се очаква да правят и невъзможното, за да се възползват от европейските субсидии и да покажат, че ценят всяко евро, дошло от Брюксел.

Фактите обаче показват друго. България изостава значително в усвояването на отделените за нея пари и в списъка на ЕК изпреварва единствено Италия, Чехия, Словакия, Румъния и Хърватия. За периода 2007-2013 г. страната е успяла да оползотвори едва две трети от отделените за нея финансови средства. Тази година е последната, през която може да се ползват субсидии от предишния програмен период на ЕС, и в светлината на постигнатото досега голямата цел на европейското финансиране – подобряването на условията на живот в България и максималното им доближаване до постигнатите стандарти в по-развитата част на Европа, изглежда повече като мираж, отколкото като изпълнима и реалистична задача.

Неумение на българската администрация да работи и убеждава Еврокомисията в ефективността на предлаганите за финансиране програми и проекти се дължи на различни причини, но една от основните е неопитността на националните институции, за които сега изтичащият програмен период всъщност беше първият и те нямаха опит в работата по стандартите на Брюксел. Не трябва да се забравя и корупцията, за която София е постоянно критикувана от Брюксел.

В момента се водят преговори и се разглеждат проектите за новите оперативни програми на Евросъюза за България за периода 2014-2020 г. Засега нещата вървят добре. Одобрени са вече четири нови оперативни програми от всичко шест. В края на 2013 г. бе одобрена ОП „Развитие на човешките ресурси”, която е с планиран бюджет от над 1 млрд. евро, а по-късно „зелена светлина” бе дадена и за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, която е в размер от почти 1,9 млрд. евро. В края на февруари Представителството на Европейската комисия в София съобщи, че е приета и ОП „Добро управление”, която е в размер на 336 млн. евро. След това стана известно, че ЕК е одобрила и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, която е с бюджет от 701 млн. евро. Изглежда, че се оправдава в някаква степен оптимизмът на вицепремиера по икономическата политика и европейските фондове Томислав Дончев, който е убеден, че тази година ще бъде по-добра от миналата от гледна точка на усвояването на евросубсдиите. Все още има няколко незатворени въпроса, които са обект на преговори с ЕК по „Региони в растеж” и „Околна среда”. През този месец Дончев разчита почти всички програми да са приети. Ако се забави одобрението на някоя важна ресурсна програма като например „Региони в растеж” или „Околна среда”, правителството има готовност да стартира първите проекти в първото полугодие на 2015 г., използвайки заеми от бюджета.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

В девет софийски района забраняват употребата на твърди горива

От 2025 година в девет столични района ще бъде забранена употребата на твърди горива за битово отопление в сгради с топло- и газопреносна мрежа, съобщи заместник кметът Надежда Бобчева при откриването на кръгла маса “Повече комфорт за по-чист..

публикувано на 25.11.24 в 15:39

Трайна тенденция за нарастване на случаите на домашно насилие

Престъпенията в условията на домашно насилие от началото на годината са се увеличили с 54% спрямо м.г., отчетоха от Министерството на вътрешните работи в Международния ден за премахване на насилието над жените. По този повод от днес започва..

публикувано на 25.11.24 в 15:06

МВР отчита спад на нелегалните опити за преминаване на границата ни

5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..

публикувано на 25.11.24 в 13:48